Б
с спорната тема номер едно в днешната френска преса е смъртта на сирийския президент Хафез Асад и отражението, което кончината му ще окаже на ситуацията в Близкия Изток. На първата си страница
"Фигаро" пише "Смъртта, която променя всичко в Близкия Изток".. Според
"Юманите" настъпва часът на "съмненията"..
"Франс Соар" също изпраща "Сирия в неизвестността". Според всекидневника, "Башар Асад няма опит в управлението на страната, доминирана от армията и тайните служби".
"Льо Паризиен" предвижда "трудно наследство" след "смъртта, която вся страх".
"Либерасион" перефразира поговорката "Какъвто бащата, такъв и сина" и се пита също на първа страница "Какъвто бащата, какъв ще бъде сина?" Авторът на редакционния коментар в
"Либерасион" отбелязва, че "невинаги смъртта на един диктатор вещае светло бъдеще" и добавя още, че "капаните пред Башар Асад са много". Като "национален спорт" определя
"Либерасион" "съперничеството, семейната ревност и задкулисните игри", така характерни за страна като Сирия. "Хафед Асад не беше нито Саддам, нито Кадафи.., коментира
"Уест Франс"; той често беше безпощаден, дори жесток събеседник, но се отличаваше с постоянната си и последователна позиция по много важни въпроси".
"Льо Репюбликен Лорен" уверява, че през 30-те години прекарани във властта превърнаха Хафез Асад в "една от съвременните икони на арабската политика". Според
"Франс Соар" обаче "за тези 30 години диктатура, Хафез Асад подчини Сирия, колонизира Ливан и срина икономиката на страната си".. Вероятно, за да потвърди арабската поговорка "По-добре 50 години диктатура, отколкото 10 дни анархия".
"Льо Паризиен" се спира подробно на "новото поколение, което поема държавните дела в Мароко, Йордания, а сега и в Сирия. "Те искат да модернизират страните си като едновременно с това остават верни на политическото наследство на бащите си".
"Юманите" съветва Башар Асад, че най-доброто решение, което би трябвало да вземе е за незабавното изтегляне на сирийските войски от ливанска територия, което ще доведо до възстановяването на суверенитета на Ливан. Подобно зрелищно решение би останало в историята и би отнело на израелския премиер Ехуд Барак възможността за отказ да преговаря със Сирия.
