"Новинар" разширява темата и допълва критиките от страна на алианса и към взетото от нас решение да ремонтираме МИГ-овете си в Русия, което означавало, че не сме прекъснали връзките си с бившия Съветски съюз. Факт, който сериозно безпокоял хората в Париж и Берлин. След което "Новинар" цитира и председателя на руската Дума - Селезньов, който при посещението си у нас започнал речта си с думите, че преди 120 години Русия ни освободила, а сега ние смятаме НАТО за по-надежден партньор. А "24 часа" пък привежда други вчерашни изказвания на шефа на руския парламент, в които той определя алианса катко архаична организация и дори е настоял пред български журналисти, че "НАТО трябвало да се закрие". В тази връзка "Труд" припомня, че Първанов и Симеон днес са на честванията на националния празник на връх Шипка. Президентът Първанов кацал с хеликоптер, а премиерът Сокскобургготски щял да подрани, защото някъде там имал среща със споменатия Генадий Селезньов.
А иначе и "Труд", и "24 часа" не пропускат темата за бунта на царските депутати. Според "Труд" в момента се вървяло към царска милост, която отчаяно просели жълтите бунтари. "Безкрайно съжаляваме, ако не сме били разбрани правилно" - това писали вчера до премиера гузните избраници, които ден преди това ултимативно искаха да се промени икономическата и социална политика на кабинета, отбелязва "Труд". След което съзира оснвание за рязката промяна в две неща: в четвъртък вечерта, Симеон привикал, вбесен, някои от депутатите в Министерския съвет. След което в петък им изпратил гневния си отговор, който те открили в пощенските си кутии в парламента. И каква стана тя, пита в коментарната си колонка "Труд": тръгнаха като аслани, а се върнаха... И допълва, че няма да каже края на поговорката, която и без това е известна на цял народ, но се пита как така с едно вдигане на веждата на Симеон, бунтарите подвиха опашки. И как така сал един Коста Цонев сега се разкри като бунтар, а останалите, които се отказват от подписите си, нямат сили и да си кажат името. В опит да си изясни ставащото "24 часа" публикува отново като пиеса спорадичните отговори на премиера пред журналистите. И озаглавява импровизираното интервю така: "Н.В. клати глава за бъдещето на Стоян Ганев". Просто такъв бил отговорът на най-важния въпрос. Същото записано блицинтервю "Демокрация" пък онасловява с думите: "Имам дълъг нос". Защото така Симеон Сакскобургготски отговаря на въпроса не вижда ли някаква връзка между писмото на депутатите и връщането на Стоян Ганев. Каквато пряка връзка впрочем "Труд" съзира в днешния си брой. И дори съобщава за тайна вечеря в четвъртък в ресторант "Лозенец" в столичния хотел "Кемпински". На нея Стоян Ганев заедно с хирузите проф. Чирков и Александър Табаков и депутата д-р Иво Петров обсъждал промени в кабинета. Самият Ганев искал да стане първи вицепремиер, отговарящ за външнотърговската и икономическата политика на България. А от кабинета трябвало да си отидат вицепремиерите Шулева и Паскалев, министърът на културата Абрашев и екоминистърката Арсенова. Срещата обаче била разкрита от журналисти, Ганев бил много притеснен. На срещата се обсъждало и конституционният съдия Георги Марков да поеме партията НДСВ, но всичко това според посветени съществувало само в главата на Стоян Ганев.
А по повод на нашумелия министър на културата Божидар Абрашев "24 часа" пресъздава вчерашен сблъсък на парламентарния контрол между депутата от левицата Любен Корнезов и премиера Сакскобургогтски. На въпрос защо е сменен зам.-министърът на културата Карабаджаков, Симеон отговаря, че това е станало, защото Карабаджаков нямал нужния административен опит, но щял да остане посланик на България с картините си. Само ако прочетете "168 часа", ще разберете що за министър сте назначили, ядосал се Корнезов, но Симеон отказал да отговори, защото Абрашев не бил в залата.
С което трябва да подчертаем, че политическите дрязги и сблъсъци в днешната преса са просто необхватни. "Демокрация" се спира и на бъдещата медийна политика на управляващите, начертана от депутатите Кошлуков и Севлиевски, която предвиждала ни повече, ни по-малко от създаването на медиен календар. Факт, който направо вбесява "Труд", защото в проектопрограмата изданието с потрес е открило, че на 10 май тази година то трябва да вземе интервю с шефа на бюджетната комисия Иван Искров. Излиза, че Кошлуков надмина Райдовски, ядосва се "Труд" и припомня, че дясната ръка на Виденов поне командваше само държавните медии, а сега царският депутат е посегнал и на частните издания. "24 часа" дори успява да публикува факсимиле от този медиен план, на който личи и кога по повод на лицензионните режими задължително ще има интервюта по БНТ, Би Ти Ви и Нова телевизия. Така, чрез лостовете на управлението, епицентърът на конфликтите трябвало да се оттегли от НДСВ спрямо други икономически групировки и лобита, е записано в плана на Кошлуков.
Но докато това стане, "Труд" атакува Милен Велчев, че е отказал да намали патентите, а "24 часа" пише за договора на "Краун ейнджънтс" с митниците и дава думата на бившия финансов министръ Муравей Радев, който направо обвинява Милен Велчев или човек над него в корупция. А над него, уточнява бившият министър, е само Симеон или член на неговото семейство.
"24 часа" от първа страница пък разплита историята как здравният министър Финков е отказал да приеме майки на наркомани. Изданието го прави вместо него и изслушва със съпричастност въпроса им: "С какво да закичим на 1 март децата си - с мартеница или с хероин?"
И все пак да не забравяме, че сме пред националния си празник - настоява "Труд" и посвещава цяла страница на българския флаг. Тръгвайки още от 1877 г., когато Стилияна Параскевова извезала трибагреник за опълченските ни дружини. "24 часа" подарява националния трикольор на читателите си, отпечатвайки го на цяла страница. А в интервю за "Новинар" историкът проф. Иван Илчев размишлява над темата Трети март и много или малко са четири кризи за 120 г. Според проф. Илчев най-честата причина да изпадаме в такива кризи е безконтролното приемане на чужди модели. Управляващите в България, твърди той, винаги са се ограждали с хора, близки до средата и манталитета им. Цар Фердинанд е назначавал чужденци, близки до разбиранията му. Затова и днес Симеон, който идва от чужда среда, отново е заобиколен с хора, хвърлящи мост към средата, която той познава. Но има една разлика, твърди историкът проф. Иван Илчев. И тя е следната: Фердинанд е обичал да повтаря на министър-председателя Васил Радославов, че има къде да отиде: ако сбърка, ще се върне в земите си в Унгария и Австрия. Борис Трети обаче е внимавал, защото вече не е имал къде да отиде. Личните опасения на историка проф. Илчев били в това, че днешните управляващи са склонни да рискуват именно, защото имат къде да отидат, ако се провалят.
И накрая - незнайно дали по националнопсихологическа причина или поради уикенда - "Труд" предлага следния тест на броя: "Доверчиви и леснодостъпни ли сме". В него се натъкваме на скрито коварните въпроси: Как отговаряте на комплименти, Лесно ли се топят "ледените крепости", Как реагирате, ако слабо познат мъж или жена ви поканят на танц и веднага скъсят дистанцията, като ви целунат, Влияе ли на влюбеността ви, ако научите, че човекът до вас е имал много гаджета... Изобщо много проблеми, защото от точковия анализ се вижда, че психолозите явно подозират някаква леснодостъпност у българина.
