Мисли днес, гласувай утре, призовава "24 часа". Вторият тур е сигурен, ако 3,5 милиона избиратели не отидат пред урните. Ако решат, че неделя е ден за почивка, тогава е сигурно, че новият президент ще бъде избран на 18 ноември. Според закона държавният глава може да се счита за избран, ако повече от половината с право на глас са го упражнили. Условие за валидност на избора е и кандидатът да е получил над 50% от бюлетините.
За да гласуват 3,5 милиона българи, избирателната активност трбява да бъде в рамките на 55-58%, изчислява "24 часа". МБМД предрича 64% активност, НЦИОМ - 60%, "Алфа рисърч" - 55". Досега президентските избори у нас винаги са решавани с балотаж, припомня вестникът - през 1992 г. Желю Желев победи на балотаж Велко Вълканов, а през 1996-та Петър Стоянов спечели с голяма преднина пред Иван Маразов.
Внимавайте какво правите обаче, когато отидете пред урните утре. Събличат съмнителните гласоподаватели, предупреждава от "Труд". Това решение е взето от предизборните надзорници, след като два дни заседавали по проблема "Антракс". Няма причини за тревога, но шегаджиите трябва да знаят, че носят наказателна отговорност, ако умишлено създадат тревога с бял прах. Колкото до резултатите от допитванията - те могат да бъдат обявени едва след 19 часа на 11 ноември. А всякаква агитация е забранена от 0 часа в събота до 20 часа в неделя.
10-и - ден за размисъл, подема и "Труд" като прави мост към следващото водещо вълнение на вестниците. 10 ноември 1989 г. все повече се превръща в история. Едно цяло поколение израсна след този ден, белязал вододела между две епохи. Спомените от онази, другата епоха, все повече избледняват, а 10-и си остава все повече една обикновена дата от календара. Защото след него все се намираха други дати, които биваха обявявани за начало на всички начала. А истината е, че някои си направиха прехода така, както други си бяха построили комунизма. А народът нито живя в комунизма, нито си направи прехода, тъжно заключава вестникът. Бивши комунисти станаха първи демократи, а бивши дисиденти бяха нарочени за комунисти. Хора, които тогава са били ученици в прогимназията, днес са депутати и министри.
Но какво всъщност са правили и къде са били днешните управляващи на тази дата - този въпрос се опитва да разнищи "24 часа". През 1989 г. Николай Василев пишел стихове в казармата. Милен Велчев също бил по това време в Школата за запасни офицери, но няма сведения за запалеността му към поезията. Депутатката Ралица Агайн била в седми клас, а Юлияна Донечва се стягала за конкурси за Мис.
Какво стана оттогава обаче? Днес властта вече не е в ръцете на борците срещу тоталитарзма, а на амбициозни юпита и един цар. Какво обаче направиха те след гръмките си обещания? Ами голяма част от 100-те им дни на управление бяха проспани. Това се усеща и по брой изпълнени обещания, разсъждава писателят Георги Господинов в интервю за "Новинар". Хората биха могли да изтърпят още една малка рецесия или леко затягане на коланите, но не и след като подобно нещо им е било спестено предизборно. Не и когато са им обещали да ги разпуснат. А сега българинът си казва - гласувах и какво стана?
Но всъщност, като се замисли човек, вече минаха 12 години след промените и какво стана, разсъждава и Стоянка Мутафова пред "Труд". Но може би такива са преходите. Надежди, които не се осъществяват.
Но няма как да бъде и по-различно, след като у нас хубавите неща и успехите не се ценят, за тях не се говори. Склонни сме да отричаме, добрите неща минават между капките и всичко е просто племенно съществуване. И сякаш сме обречени на тъпотия, споделя актьорът Христо Гърбов за "Новинар". У нас като че ли няма смисъл от усилията и от труда ти. Има хора, ситуации, които непрекъснато те дърпат надолу, поставят те в нулева позиция, като ти отново се вдигаш, вървиш напред и все трябва да се доказваш. Но нищо. Остава ти само да се отпуснеш, да се усмихнеш и всичко ще се оправи.
