Българският печат днес - 21.12.2000 год.

Щ�н ни дебнат с фотокамери край пътя. Ловът чрез дигитални камери на шофьори-нарушители, при това от 2001 г., явно сериозно е смутил спокойствието на "Труд" и "24 часа", щом и двете издания го превръщат във водещата новина. Че го и разясняват подробно - техниката щяла да се монтира на пропусквателните пунктове край столицата и на практика щели да бъдат заснети всички коли, които влизат в София. Полицията се въоръжава - в морава лентичка над новината, отбелязва пък "24 часа", добавяйки все пак по-надолу в публикацията си, че така ще се ограничат застрохователните измами. Ограничават имунитета на депутати и магистрати - настоява "Демокрация", че това е водещата новина. Защото вчера депутатът от СДС Иван Иванов е венсъл предложение за промени в конституцията за да се поправи една неравнопоставеност. А тя е следната: идеята на ремонта на Конституцията е и срещу народните представители да бъдат повдигани обвинения, както срещу всеки простосмъртен гражданин. Защото сегашния имунитет на магистратите ги предпазва от наказание за 5 г. затвор (нещо, което важи и за магистратите). В коментарната си колонка "Труд" не оспорва полезността на начинанието - време е да сме равни пред закона. Но изказва съмнение, че това едва ли ще се приложи в сегашния парламент, защото за промени в конституцията е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети. А опрели до имунитета - коментира "Труд" веднага лъсва лицемерието на опозицята, които иначе се бие в гърдите, че е градивна, но смята имунитета си за по-неприкосновен и от частната собственост.

И като говорим за неприкосновеност, всички днешни издания са сериозно обезпокоени от публикация във "Вашингтон поуст", че са се изпитвали американски лекарства над български гражданин. "Стандарт" извежда новината като водеща в броя си и уточнява, че става дума за лекарства за шизофреници. По традиция големи американски фармацевтични компании, пише "Стандарт" тестват лекарства в Източна Европа и Третия свят, но в случая в клиниката на 4 километър е бил изпробван над пациенти препарата "зелдокс", спрян в САЩ. "24 часа" също не крие тревогата си, че някои наши лекари могат да ползват пациентите си като опитни мишки и предприема експресно разследване на цели две страници в броя си. От него научаваме, че препаратът можел да има опасен страничен ефект върху сърдечната дейност. И въпросът, поставен още в публикацията на "Вашингтон поуст" е дали българският лекар д-р Иванов е уведомил пациентите си колко опасен може да е "зелдокс". Изданието, разбира се, търси и другата гледна точка - тази на клниката "Пфайзер- България", която тества препарата. Нейния представител - белгиецът д-р Кристиян Мигоам обаче заявява, че само 15 процента от пациентите, на които се тества лекарството са българи, доколкото компанията прави изследвания още в Швеция, Великобритания и Канада. И твърди, че препаратът дава надежди да се преодолеят тежките кризи на шизофрениците. А иначе бъдещето било на генното инжинерство, с което можело да се лекуват дори заболявания като остеопороза или диабет.

От първа страница "Дума" също излиза със съобщението за опити над хора - но повтаря само американската публикация, отделяйки далеч по-голяма внимание на един политически опит с вчерашна дата: да се сложи край на най-дългата политическа война у нас. Става дума естествено за стогодишната война между БСДП и БСП, сиреч между широки и тесни социалисти, която според левия вестник е на път да се заличи чрез подписаното вчера споразумение между лидерите Георги Първанов и Петър Агов. И по-нататък, както може и да се очаква следват добрите пожелания и думите за исторически вълнения. "Земя" също пише за края на стогодишната война, но вече дава повод да се замислим и за първото разногласие - отново от страна на хората на Кръстьо Петков, които след като решиха, че Симеон Втори е подходящ за президент, сега са си намерили и кандидата за премиер - и това е бившия банкер на "Булбанк" Чавдар Кънчев. Въпросът е, отбелязва изданието, дали тази кандидатура ще мине или ще постави допълнителни вътрешнопартийни бариери.

А в същото време, поне във външен план, падат бариери, настоява "Демокрация" и подчертава, че няма да въвеждаме визи за Македония. И отново с регионален адрес, синият вестник публикува от първа старница снимка, на която виждаме как президентът Стоянов, след срещата в Ниш с Воислав Кощуница, е посрещнат от близо 2000 наши сънародници в Западните покрайнини. И пак пе темата Цариброд, в специалното си приложение "Градът" изданието публикува материал за това българско средище, определяйки го като градът на 40-те художници.
Покрай посещението на перзидента Стоянов не липсват и регионални анализи в днешната преса, но си струва да обърна вниманието ви на един анализ на финансовата компания "Лемън брадърс", изведен като водеща новина във в. "Пари": "Пазарите ви не са готови за победа на БСП, отбелязва водещият директор на компанията за Европа и Близкия Изток Кауши Крудра (текстът на анализа може да прочетете и във в. "Стандарт").

"Труд" обаче не скрива недоволството си от друг факт, отчитайки неподготвеността на нашенската Темида. И прави собствено разследване защо наркотрафикантите у нас излизат на свобода. Миналата седмица състав на Софийския апелативен съд е пуснал на свобода трима наркодилъри, заловени при полицейска провелка край д. Долна малина с 52 кг. хероин. "Труд" се обръща с въпроса защо се пускат наркотрафиканти и към един от съдиите, взели решението - апелативния съдия Иво Вапцаров, който пък недоволства, че е набеден по случая. Съдът, по неговите думи, бил взел решението за отмяна на мярката "задържане под стража", защото имало процесуални нарушения при задържането, от които се възползвали адвокатите на обвиняемите.

Обяснението за всичко това, изданието в заключение оставя на самите нас. Така както на нашите плещи стоварва отговорността за абсурдността на времето, в което живеем и поетът Валери Петров от специално-юбилейната страница на "Стандарт" със споделено през годината. На същата тази страница писателят Йордан Радичков апелира към всички нас да пазим националните си ценности, защото няма кой друг да го направи вместо нас. А режисьорът Младен Киселов, връщайки се от Америка, държи да ни припомни едно: "че сме част от света и ще трябва да живеем с другите, колкото и да сме различни от тях. Защото, не го ли сторим, ще дойде катастрофата, колкото и да смятаме, че преливаме от собственото си аз. А това, естествено, не може да бъде изход.