Българският печат днес 10 сертември 1999

Кой е учебникът все пак?". В така озаглавения анализ "Сега" разглежда икономическата и по-специално данъчната политика на правителството. Доста често изявленията за икономиката на финансовия ни министър непринудено лъхат на това, което в "Добрия войник Швейк" се нарича обикновен подофицерски мистицизъм. Но в последният случай човекът бе напразно освиркан, категоричен е "Сега". Защото уравнението "По-високи заплати = на по-високи данъци" било абсолютно вярно за сегашното ни дередже. Когато стопанството стагнира било от ясно по-ясно, че растеж на чиновническите доходи няма откъде да се вземе освен от ново, по-дълбоко бъркащо в джоба ни преразпределение. И след като започва с Швейк, вестникът завършва с Мърфи. Оптимистът считал този свят за най-добрия възможен, а песимистът само се надявал това действително да е така. За съжаление втората група в България ставала все по-многобройна, завършва" Сега".

Лидерите на БСП вчера поднесоха цветя пред Паметника на Незнайния войн. Едва ли би се намерил българин, който да е против да бъде почетена паметта на жертвите на фашизма, категоричен е "Труд" в редакционния си коментар. Защото мъртвите нямат цвят. И чест прави на депутатите, че без възражения се изправиха на крака в парламентарната зала, за да съберат в едно почитта си към загиналите преди и след 9-ти септември 1944-та година. Какво щеше да стане обаче, ако БСП беше решила да докаже, че е европейска партия и лидерите й бяха поднесли цветя пред оня, другия паметник, на загиналите след Светлата дата, се пита "Труд". Защото и днес в центъра на Будапеща стои паметник на войниците от съветската армия - чист и с цветя. А унгарците трудно могат да бъдат упракнати в просъветизъм. Защото все пак, "Мъртвият не ни е вече враг".

Почитащите 9-ти септември депутати нищи и" Монитор". Депутатката от СДС Юлия Берберян не обу изутите си под парламентарната банка обувки и отдаде почит боса на загиналите в антифашистката съпротива и комунистическата диктатура разкрива вестникът.

На депутатски бисери можете да се насладите и на страниците на "24 часа" . Грозен скандал избухна между бивши съпартийци в парламента вчера, пояснява вестникът. Депутатите Христо Иванов и Веселин Бончев си разменили обиди заради регистрациите на двата Бизнесблока. Когато страстите започнали да се разгорещяват Иванов креснал "Свърши и напусни", цитира" 24 часа". "Няма да напусна, ти цял живот си свикнал да лъжеш", не му останал длъжен Бончев. "Ти си най-тъпият депутат в парламента" пък отсякъл обиденият Иванов. Както пояснява" 24 часа" , единственото, което постигнали с махленския си спор двамата народни избранници било да разгонят журналистите от пресконференцията.

"Не вярвам в нищо земно". На фона на по-горните разпри наистина като от друго измерение звучат размислите на Нешка Робева, в интервю пред вестник "Труд". Цялата ми същност се мята от възмущение и невъзможност да проумея нещата до пълен отказ от размисъл - като в кошмарен сън. Какви надежди, какви илюзии, разсъждава Нешка Робева. И продължава - преди години цитирах, но недоумявах какво е искал да каже Никос Казандзакис с епитафията си "Не вярвам в нищо, не искам нищо, аз съм свободен!". Сега разбирам.. . Не вярвам в нищо земно. Само за десет години се превърнахме от нация в глутница от побеснели от глад псета, около пищните трапези на самообявилите се за патриции. Но тежко на онези, за които милият и търпелив народ реши и изтегли между тях и себе си разделителната линия. Защото няма по-силна и унищожителна сила от дълго сдържания гняв. Тогава ще се рушат дворци и върху тях ще се танцува, пророкува Нешка Робева. И цитира старият мъдрец Еклесиаст: "Горко ти земьо, когато царят ти е дете и кога князете ти ядат рано. Блазе ти земьо, кога царят ти е от род благороден и князете ти ядат на време за подкрепа, а не за пресищане!". Още дълго ще страда България, докато не научи урока си. Например, че разликата между църквата и вярата е от небето до земята.

Перестройката започна с един такъв лаф - имало два типа живот - "life" и "жизнь". Днес очевидно лайфът удържа окончателна победа, поне в сферата на езика, категоричен е Ивайло Дичев в есето си "Какъв е езикът на новите номади?", публикувано в "24 часа". Днес не само сейвваме информацията на компютъра и форуърдваме имейли. За да изразим тотална радост, каквато има само в американския хепи енд, ще поемем дълбоко въздух и ще кажем "Йес!". А може би върхът на всичко е подвикващата след приятелките си на миекичку девойка "Уейтвъйти, уейтвъйти!". Разбирайте Чакайте, от английското wait. Говориш даден език, за да те разбират едни, но и за да не те разбират други. Новата стратегия на страните, които опитват да дадат някакъв шанс на гражданите си обаче, е масовизирането на билингвизма, категоричен е Ивайло Дичев. Да мешаш конкретния си език с английски думи днес е един от изразите на участие в глобалната мрежа на новите номади - онези, които могат всичко да вземат и да оставят, които ядат китайска храна и слушат индийски раги и които неусетно въведоха англииския израз "тази страна" за описване на мястото, където живеят.