Българският печат днес - 04.10.2000 год.

Г�е �ене, спиране или връщане - независимо от формулировката, това е водещата тема днес за повечето вестници. "Юговластите спряха наши политици и общинари", обявява "Демокрация", "Сърбия върна наша делегация от границата", доокрасява информацията "Новинар", а "Труд" синтезира - "Сърбия гони наши сини политици". И така - трима високопоставени представители на Столичната община и двама депутатти от СДС не бяха допуснати от властите в Югославия. Те били задържани повече от три часа на границата и след щателна проверка на документите им били върнати без никакви обяснения. Миналата седмица общината получи специална покана от кмета на Ниш, цитира "Демокрация" председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов, който между другото е и един от върнатите. Ами комшиите ни просто не си знаят интреса. Това е в общи линии заключението, което може да се извади от подобен инцидент, убеден е "Труд". И изобщо що им трябваше да се заяждат с такива хора? Вместо да ги пуснат не само до Ниш, ами направо и до Белград. Както направиха с Велко Вълканов. Че той като се върна не само лоша дума за сърбите не каза, ами даже наруга и родните медии, дето пишели обратното. И все пак подобен случай може да се нарече меко казано скандален, категоричен е "Новинар". Защото преди това друга група наблюдатели на изборите бяха допуснати от нашата съседка. След което разбира се изслушахме всичко за изобилието в белградските магазини и за купчината с бюлетини за Милошевич, която била по-висока от тази на Кощуница, па макар и с милиметри. В същото време родни политолози и социолози бяха арестувани и бити от сръбската полиция. И сега поредният куриоз. Интересно дали все пак ще получим отговор за критериите, по които някои наши политици могат да се разхождат из Сръбско, а други - не, чуди се вестникът. И в крайна сметка явно единственият критерий е кой е на власт при комшиите.

Кой действително е на власт у нас обаче и всеки негов ход и решение продължават да нищят и днес вестниците. "СДС прави икономическа конференция през ноември", оповестява "Новинар". Инициативата бе обсъдена на вчерашния НИС на СДС. Колкото до самата конференция - тя ще бъде организирана от бюджетната и икономическата комисия в Парламента. Темата - "Международните финансови институции и България 2001-2005-та година". Ще бъдат поканени и постоянните представители на Международния валутн фонд и Световната банка у нас. Подобна новина е доказателство за политическата воля на най-голямата управляваща партия да търси рамката на онази стопанска политика, която може да гарантира европейския проект за България без да робува на тясно скроен партиен популизъм, убеден е "Демокрация". Доказателство за подобни твърдения е фактът, че обявеният икономически форум ще бъде отворен за широко парламентарно участие. Колкото до идеята - тя е добра, убеден е вестникът, защото изважда толкова важна за страната ни дискусия от схемата на рутинните консултации, при които твърде често партийното мислене поражда една особена глухота към доводите на държавните интереси.

За нечии други интереси обаче и явната липса на надежда те да бъдат удовлетворени в скоро време разсъждава днес "Труд". А поводът - минималната заплата става 79 лева или 35,55 долара изчислени по вчерашния курс на БНБ. А ако трябва тези пари да изчисляват в натура картинката става отще по-плачевна. Защото 79 лева е равно на 143 бройки хляб или пък 16 килограма сирене или .. . Изборът си е ваш. И все пак българинът трябва да се радва, че тази величина, наречена минимална работна заплата не се повишава кой знае колко, убеден е "Труд". Защото върху нея се изчисляват цял вагон осигуровки, които всеки от нас внася в хазната. От друга страна обаче същата тази величина е ясен показател за нивото на икономическото развитие на страната ни. А най-лошото вече е, че вън от официалните статистики хиляди хора у нас продължават да живеят с доходи и под тази величина, наречена минимална работна заплата.

И все пак не трябва да се забравя, че увеличаването на нивото на заплатите в частния и в публичния сектор зависи не само от бюджетната политика, но също и от производителността на труда, ръста на чуждестранните инвестиции и ръста на икономиката като цяло. И въпреки, че не е достигнато нивото от 1989-та година, през последните две години индексът за страната като цяло се подобри. България бележи напредък, който може би не е достатъчен, но посоката е добра. Ускоряването на процесите ще зависи на първо място от възприемането на конкретен план за борба с бедността. Това са разсъжденията, звучащи малко като продължение на предишната тема, на постоянния представител на Програмата за развитие на ООН в България Антонио Виджиланте, споделени пред вестник "Дeмокрация". Колкото до бъдещето, допълва той, аз съм оптимистично настроен, защото виждам, че страната има потенциал. Колко време точно ще мине обаче не може да се каже, защото това зависи от няколко фактора, които могат да задвижат процеса. И особено от това какви стимули могат да променят по-бързо мисленето на българите.

Днес ни се налагат множество ограничения - политически, културни и каквито искате още. Но това е неприемливо. Ето защо се обръщаме към вас, за да видим не само как живеете, но и да видим как удържате вашето своеобразие и културна пъстрота, споделя пред "Демокрация" френският социолог Дени Серкле, открил изложбата "Наследство и диалог между културите" във Френския културен институт в София. Въпреки всичко, което се е случило тук Балканите са едно привилигировано място за Европа, защото тук започва диалогът между културите, тук се намира културният модел, в който се удържа локалното, своеборазието на местните култури. И затова без мисълта за Балканите днешната европейса модерност е невъзможна!