Българският печат днес - 16.08.2000 год.

З�п първи път от може би наистина много време една не само хубава, но и обнадеждаваща за милиони хора новина от водещите заглавия на вестниците -"Открихме лек срещу СПИН", оповестява "Новинар", "Церят СПИН със студ", уточнява технологията "24 часа", а "Демокрация" допълва - "Наши криобиолози лекуват СПИН". И така - български учени убиха вируса на СПИН със студ, цитира "24 часа" академик Цветан Цветков, шеф на института по криобиология към БАН. Това става чрез обработка на заразена кръв при минус 150 градуса. Методът бил успешно приложен и били излекувани болни в раненн стадий на СПИН в ЮАР, допълва "Новинар". По подобен начин били излекувани и пет деца, болни от левкимия. "Демокрация" цитира данни от световната статистика, според които около 36 милиона души по света са носители на вируса на СПИН. На всяка минута се заразява нов човек. От първите регистрирани случаи на заболяването, умрелите по света са общо 14 милиона. А проучване на ООН показва, че тепърва болестта ще залее Балканския полуостров. Това е само малка част от данните.. Данни, колкото потресаващи, толкова и доказващи неимоверното значение на подобно откритие и надеждите, които то поражда.

И след подобна новина завой към делничната тематика. Този път с лек празничен привкус. "Президентът си кани 6000 гости за Нова година", оповестява "Труд" във водещото си заглавие. "Президентът изпраща века с 6000 българи", метафорично приглася "24 часа". Ако един обикновен човек си кани 6 души гости за Нова година, ами тогава президентът може да си покани 6000. Освен политици и дипломати, на президентсткото парти щели да бъдат и обикновени хора. За да не стане объркване - под "обикновени хора" вестниците разбират лекари, учители и други подобни. Ами - туш! Резултатът Костов-Стоянов засега категорично е 3 на 1, прави равносметка "Труд". Сега - поканени 6000, миналата година - 2000, след 10 дни в Рожен се очакват 100 хиляди. Ами срещу всичко това скромният Български Великден на Костов с неговите по-малко от 1000 души си е направо провал, отчита вестникът. Та затова вместо да се занимавал с цени и гейтове, премиерът да вземе да спретне едно яко празненство, съветва "Труд". Защото иначе как ще събере милиони на изборите?

Може пък и това да е една от причините август месец да е така тежък за отношенията прeмиер-президент. Но от друга страна погледнато, 2000-ната година като цяло си е трудна за политиците, отбелязва "Труд". Погнати от предизборни настроeния, журналистите непрекъснато питат Петър Стоянов дали ще се кандидатира за втори президентски мандат. Той тайнствено мълчи. Но в това всъщност няма нищо тайнствено - той просто още не е наясно дали ще бъде кандидат на СДС или ще трябва да събере куража, за да се състезава по собствена писта. Президентските избори обаче не са нещо отделно, категоричен е вестникът. Затова СДС не трябва да пропуска факта, че не може просто ей-така да извади от ръкава си втори Петър Стоянов както през 1996-та година. Не е ясно обаче едно - защо все се случва така, че сините си избират президент с много страст и амбиция, а накрая се разочароват от него. СДС ли не случва с личности, /разбирай Желю Желев, Петър Стоянов/ или пък обратното - президентите се озовават в ролята на политически заложници? В момента е очевидно само едно, отбелязва "Труд" - равновесието на институциите е като кулата в Пиза - килната към изпълнителната власт. И едва сега Петър Стоянов се озърта, за да излази от синята сянка на властта.

България на ръба - именно в това се крие нейната задача - от ръба на нещата да се придвижи към техния център. Това е убеждението на професор Рандал Бейкър изразено пред вестник "Демокрация". Независимо обаче кой какво се опитва да наложи и какво му у в главата, факт е, че сега сме 2000-ната година, България е независима държава, следователо има и независима политика. Останалото е проблем на неизживени стереотипи. Друг въпрос е, че България не е съвсем наясно накъде се е запътила. Но това не е само нейна вина. Съвсем ясно е тя къде отива - към Европейския съюз. Проблемът на страната е, че самият Европейски съюз не е достатъчно твърд и далновиден относно разширяването. А иначе положението на България на Балканите е уникално, тъй като тя е портата, мостът на турската икономика към Европа. А мостът е най-подходящият съвременен символ, защото идеята е, че той винаги води към по-добро място, отбелязва Рандъл Бейкър. И допълва - понякога се чудя какво не й е в ред на България. Повечето българи се оплакват, че нещата напредват твърде бавно. Ами ако искате бързо - идете в Прищина. Всеки българин е в състояние да ти обяснява с часове колко трагично е всичко, как няма да се оправи. Сякаш всички са обсебени от негативна нагласа, малодушие и чувство за безнадеждност. А може би това е просто част от националния характер. И на онова чувство за хумор, който понякога може да бъде така черен, дори катастрофичен.