И след подобна новина завой към делничната тематика. Този път с лек празничен привкус. "Президентът си кани 6000 гости за Нова година", оповестява "Труд" във водещото си заглавие. "Президентът изпраща века с 6000 българи", метафорично приглася "24 часа". Ако един обикновен човек си кани 6 души гости за Нова година, ами тогава президентът може да си покани 6000. Освен политици и дипломати, на президентсткото парти щели да бъдат и обикновени хора. За да не стане объркване - под "обикновени хора" вестниците разбират лекари, учители и други подобни. Ами - туш! Резултатът Костов-Стоянов засега категорично е 3 на 1, прави равносметка "Труд". Сега - поканени 6000, миналата година - 2000, след 10 дни в Рожен се очакват 100 хиляди. Ами срещу всичко това скромният Български Великден на Костов с неговите по-малко от 1000 души си е направо провал, отчита вестникът. Та затова вместо да се занимавал с цени и гейтове, премиерът да вземе да спретне едно яко празненство, съветва "Труд". Защото иначе как ще събере милиони на изборите?
Може пък и това да е една от причините август месец да е така тежък за отношенията прeмиер-президент. Но от друга страна погледнато, 2000-ната година като цяло си е трудна за политиците, отбелязва "Труд". Погнати от предизборни настроeния, журналистите непрекъснато питат Петър Стоянов дали ще се кандидатира за втори президентски мандат. Той тайнствено мълчи. Но в това всъщност няма нищо тайнствено - той просто още не е наясно дали ще бъде кандидат на СДС или ще трябва да събере куража, за да се състезава по собствена писта. Президентските избори обаче не са нещо отделно, категоричен е вестникът. Затова СДС не трябва да пропуска факта, че не може просто ей-така да извади от ръкава си втори Петър Стоянов както през 1996-та година. Не е ясно обаче едно - защо все се случва така, че сините си избират президент с много страст и амбиция, а накрая се разочароват от него. СДС ли не случва с личности, /разбирай Желю Желев, Петър Стоянов/ или пък обратното - президентите се озовават в ролята на политически заложници? В момента е очевидно само едно, отбелязва "Труд" - равновесието на институциите е като кулата в Пиза - килната към изпълнителната власт. И едва сега Петър Стоянов се озърта, за да излази от синята сянка на властта.
България на ръба - именно в това се крие нейната задача - от ръба на нещата да се придвижи към техния център. Това е убеждението на професор Рандал Бейкър изразено пред вестник "Демокрация". Независимо обаче кой какво се опитва да наложи и какво му у в главата, факт е, че сега сме 2000-ната година, България е независима държава, следователо има и независима политика. Останалото е проблем на неизживени стереотипи. Друг въпрос е, че България не е съвсем наясно накъде се е запътила. Но това не е само нейна вина. Съвсем ясно е тя къде отива - към Европейския съюз. Проблемът на страната е, че самият Европейски съюз не е достатъчно твърд и далновиден относно разширяването. А иначе положението на България на Балканите е уникално, тъй като тя е портата, мостът на турската икономика към Европа. А мостът е най-подходящият съвременен символ, защото идеята е, че той винаги води към по-добро място, отбелязва Рандъл Бейкър. И допълва - понякога се чудя какво не й е в ред на България. Повечето българи се оплакват, че нещата напредват твърде бавно. Ами ако искате бързо - идете в Прищина. Всеки българин е в състояние да ти обяснява с часове колко трагично е всичко, как няма да се оправи. Сякаш всички са обсебени от негативна нагласа, малодушие и чувство за безнадеждност. А може би това е просто част от националния характер. И на онова чувство за хумор, който понякога може да бъде така черен, дори катастрофичен.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
