Разделението на последвалите реакции проличава още в заглавието на "24 часа" - "Опозицията: Кремъл ще извади червен картон. Квалификациите на Москва са за съжаление твърдят от Външно". Няма защо Москва да се дразни, че България води самостоятелна политика. Контактите между България и Русия трябва да бъдат на равноправна основа, а външната ни политика е независима от Кремъл, категоричен е "Демокрация" в редкационния си коментар. И допълва с реторичното - нима от гледна точка на Кремъл не може да има контакти между две суверенни държави, въпреки, че по-малката води политика, независима от по-голямата? България отказа да прояви недружелюбие към Европа и Съединените щати. Иван Костов припомни това и бе обвинен в недружелюбие от Кремъл, синтезира "Демокрация". И все пак, след като месеци наред София ту се прави, че не забелязва руската мечка, ту я подръпва за опашката, ами мечката най-накрая изръмжа, сякаш контрира "24 часа". И въпреки това е спорно доколко руското външно министрество има право да взима отношение по парламентарните дебати в суверенна страна като България. И все пак причините за това не са някакви пъклени планове на Москва да ни врътне кранчето с газта или да ни подложи крак за НАТО, убеден е вестникът. Причината просто се крие в зле прикривания антирусизъм на управляващите в Блъгария. Отново "24 чaса" обаче помества откъс от статия на Збигнев Бжежински, публикувана във вестник "Монд". В нея той отбелязва - За съжаление на Кремъл, подобно на Унгария, Блъгария и Румъния отказаха достъп до въздушното си пространство. Така руският контингент в Прищина внезапно беше изолиран. Ставаше дума да се измами НАТО, като се запази за Сърбия, под руска протекция, Североизточната част на Косово като в същото време се поизлъска помръкналия международен имидж на Русия. Опитът се провали, защото три малки европейски държави проявиха здрав разум и се противопоставиха на Москва.
Наследството от миналото, но този път в контекста на избухналата афера Бръмбаргейт е в основата на интервюто на политолога Огнян Минчев за вестник "Новинар". Разразилият се скандал всъщност е нормален за българската политическа и обществена среда, защото през последните 10 години ние за съжаление нямаме открито публично пространство. Това, което в България представлвяа публичното слово са интриги, недомлъвки, компромати, всякакви типове заговори, всякакви типове планове за нежни или друг тип преврати, този и онзи списъци и така нататък. Всичко това обаче, отблязва Огнян Минчев, се дължи на факта, че бившите служители на Държавна сигурност доминират в частните бизнеси у нас още от 1990-та година, изключително добре представени са в политическите партии, издават значителна част от всекидневниците в България, затова било и съвсем логично, когато протестриш срещу техните инсинуации, те бързичко да ти отговорят - "Колко мъкa има по този свят, господин или госпожа еди-коя си". Затова всъщност коренът на злото е, че прословутото разграждане на тоталитарната система, за което първоначално СДС настояваше, се състоя само на повърхността, отбелязва политологът Огнян Минчев.
По следите на заниманията на родните депутати тръгва днес "Труд". 38-то Народно събрание вече прехвърли три-четвърти от мандата си. А председателят му Йордан Соколов не пропуска в края на всяка сесия да похвали депутатите. Ако обаче приемем за вярно твърдението, че работата на народният представител е да говори, то тогава по справка излиза, че 20 души не са си заслужили хляба, тъй като през изминалите три години са мълчали като риби, изчислява вестникът. Когато човек се замисли обаче пък какви бисери са ръсили по-разговорливите техни колеги, излиза, че най-приказливите не винаги са най-умните. Преливане от пусто в празно е специалитет на нашите депутати, празнодумството - тяхно хоби, превърнато в професия, отбелязва "Труд".
И на фона на всичко ставащо - търсенето на себеизявата чрез изкуството, като път в живота разкрива режисьорът Илия Костов в интервю за вестник "Стандарт". Защо е необходимо да бъдат създавани български филми? Защото само там хората могат да идентифицират себе си, категоричен е Илия Костов. Или както е отбелязл Труман Капоти - "отразената действителност е същината на действителността, по-истинска от истината".
Последвайте ни
