Българският печат днес - 06.07.2000 год.

"Ер ропарламентът свали визовия режим за българи" - "Демокрация", "Рушат Шенген за българите", образно допълва "Труд", а "Земя" възкликва - "Ставаме бяла държава". И така - с внушително мнозинство Европейският парламент реши да бъде отменен визовият режим за престой до 90 дни на български и румънски граждани на територията на Европейския съюз. Или иначе казано - страната ни се присъедини към белия списък от държави, отбелязва "Демокрация". Подобно решение само доказва, че визовият режим е отживелица, която е крайно време да се премахне. А сега евробариерите започват да падат заради събитията около Косово - това е заслуженото възнаграждение за едно правителство, което имаше смелостта да поведе народа си в посока, която 60% от българите тогава не искаха, категоричнa е "Демокрация" в редакционния си коментар. И така - скоро в България ще изчезнат опашките за визи. Остава обаче въпросът кога билетът до Брюксел няма да струва 5-6 месечни български заплати, пита се вестникът.

Не така оптимистично настроен е обаче "Труд". Да - падането на Шенгенската стена може и да е като падането на Берлинската. Но това е така поради една основна причина - никой не знае що става, кой къде отива и за какво. С две думи - страхотна суматоха, отсича вестникът. Е, поне има изгледи много неща да се изяснят и то съвсем скоро. Защото нещата още не са приключили. И след като Европарламентът се съгласи да пътуваме из Европа без визи, иде ред на всяка една страна от Европейския съюз да си каже мнението си - нещо, което ще стане на Съвета на министрите на вътрешните работи и на правосъдието. И точно тогава ще се разбере кой е с нас и на кой са му напълно безразлични стремежите ни към свобода. И затова не трябва да се учудваме от някои удари в гърба, прогнозира "Труд". Защото балканизацията отдавна вече не е само наш патент. Но пък поне знаем да играем по правилата й. И все пак, отбелязва "Демокрация", въпреки скептиците и въпреки дългият път, който все още предстои да бъде извървян, не бива да се забравя едно - че и най-дългият път започва с първата крачка!

И още една крачка в положителна посока - "Бюджетните заплати скачат с 13% догодина", обявява "Демокрация" като се позовава на думите на премиера Иван Костов. След обобщението на резултатите от преговорите с мисията на Международния валутен фонд станало ясно, че за тази година от първи октомври ще има ръст на възнагражденията възлизащ на 10%; ще има 13-та заплата; ще има и извънредни суми за пенсионерите по Коледа. И така - от понеделник българският бизнес диша средно с 5% по-леко - като разбра, че от догодина с толкова ще намалее данъкът върху фирмените печалби. Държавният чиновник пък стъпва двойно по-тежко, като разбра, че от октомври заплатата му се качва с 10%, отбелязва "24 часа". Е, и как стана това? Ами трудно. Както Крали Марко три недели се сражавал със султана, тъй от три недели финансовите чиновници твърдо насядали столовете за преговори. Може би трябва да свалим шапка на умелия екип, сразил мисията на МВФ. Но може би пък трябва да се отбележи и фактът, че съвместната манифестация на кабинета и на фонда даде ход на предизборната икономика. Защото щом в дни на стагнация хем намаляват приходите на хазната /от данъци/, хем увеличават разхода /за заплати и пенсии/, ами това може да означава само едно, отсича вестникът - че целта е просто да се подобри образът на властта.

И на фона на всичко това - "Рекордна жега, камилите припадат!" - "24 часа". "45 градуса, Мор!", проплаква пък "Новинар" във водещото си заглавие. Защото вчера бяха измерени рекордни температури от 100 години насам. И искрица надежда от страна на "Труд" - "Температурите падат от понеделник". Истинското захлаждане обаче щяло да се усети чак в сряда. Ами, това е! Докато едни политици ни водят към Европа, а други ни теглят към Африка ни налазиха такива горещини, които ни туриха на мястото, категоричен е "Труд". Щото к`во не ни било като в Африка - жегата ли, корупцията, сушата или МВФ? Е, африканците поне имали едно гайле по-малко - не плащали парно. Но какво пък. Да им дадем Шиляшки, предлага вестникът, та да не ни завиждат, че сме европейци.

Как би се държал не само в условията на диктатурата на пролетариата, но и в благостта на Международния валутен фонд Той - мразеният и венцеславеният, хъшът, политикът, човекът. 105 години след трагичната гибел на Стефан Стамболов вестниците се опитват да припомнят времето, когато България беше по-зависима държава отколкото е днес, и все пак осъществи едно постижение, назовавано навсякъде като "българското чудо". Цялата тази противоречивост около личността на Стамболов се дължи може би на факта, че той трудно се вграждаше в ограничена и ситуационна политическа пропаганда, отбелязва професор Андрей Пантев в "Новинар". "Наричаха го тиранин, но той се бореше за свободата", пише западен вестник веднага след смъртта на Стамболов. "Той е една наша неизмеримост", казва някога за него Антон Страшимиров. И въпреки всичките неща, за които е упрекван, Стамболов винаги е бил отдаден на България, заявява "Демокрация". И това може би е големият урок, който днешните политици трябва да усвоят, преди да се съизмерват с първостроителите на държавата ни.