Българският печат днес - 07.08.2001 год.

"Цр рят уредил - Саудитска Арабия ни връща 2 милиарда долара", щастливо обявява във водещото си заглавие "24 часа". Страната ще поеме дългът на Ирак, за да може свежи пари да се насочат към икономиката на България. Този механизъм бил замислен от царските хора и вече вървяли преговори между София, Багдад и Рияд. А според запознати Симеон Втори вече е обсъждал варианта с престолонаследника в Рияд в началото на годината. Той е бил в двореца му преди да направи историческото си обръщение към българската нация. Заради ембаргото на ООН между България и Ирак не може да се направи бартер или друга сделка, уточнява "24 часа". Иракският дълг ще се обсъжда между арабски министри и наша делегация то 17 до 21 август в Багдад.

"Труд" обаче бърза да попари надеждите с информацията - "Нямало сделка за иракския дълг", обявява вестникът на първата си страница и допълва - новината учудила и самият Симеон Сакскобургготски, който бил научил от вестника за инициативата и не можел да разбере как ще се осъществи тя. Според премиера очакванията на българското общество към нас да потекат капитали от арабския свят заради близките му връзки с негови лидери било опит да се представи желаното за факт. Колкото до предстоящата визита на българска делегация в Багдад - тя щяла да обсъжда програмата "храни срещу петрол".

Икономическата програма на новото правителство и начините, по които тя може да бъде изпълнена обаче продължават да вълнуват вестниците. Програмата на кабинета залага на "обърната пирамида", а руският евреин проф. Владимир Квинт е новият стратег на икономическото бъдеще на страната, разкрива "Монитор". Какво точно обаче означава "обърната пирамида"? Ами тя би трябвало да се разбира като "сменен път" - ако досега бюджетът или другото му пропито с патетика наименования - макрорамка - бе поставян преди хората, сега трябва да стане обратното. Колкото до начините - двата възможни изхода пред правителството за осъществяване на програмата на принципа на човешкия фактор са - първо - Плавното увеличение на доходите да доведе до разширяване на пазара. Въпросът тук е откъде да бъдат взети парите, за да бъдат стимулирани хората да купуват. И второ - Плавно увеличение на производството с намаляване на данъците, облекчаване на условията за взимане на кредити или пък намирането на чужди инвестиции. Истината обаче е проста, отбелязва "Монитор". От даваните обещания досега хората не ставаха нито по-малко гладни, нито по-спокойни за бъдещето. Последното обещание бе дадено на много ясен език. И затова нека управляващите не забравят, че 800 дни означават точно 800 дни, безлихвен кредит си е безлихвен кредит, а намаляване на безработицата означава надежда за работа.

Как обаче да бъде осъщeствено обещаното? Царските хора, вече влезли във властта, стават май все по-неспокойни. Министрите не знаят какви заместници им готвят. Номинираните заместници пък едва ли са по-наясно с кого ще имат честта да работят. Суматоха цари и сред лидерите на отделни партии, дали заявка за свои хора по министерства и ведомства, отбелязва "Демокрация" в редакционния си коментар. А из ъглите се шушукат разни работи, но някак приглушено. Едно обаче тревожи всички - какво се случва в държавата. Сал един човек знае отговора, отсича вестникът. Но дори и в парламентарните монархии те са поне двама.

И видно е вече като бял ден, че новите управляващи категорично се придържат към принципа "Бързай бавно!". След като имаме министри вече две седмици, страната ни е затихнала, ведомствата и институциите не работят. И не заради летните жеги, а заради липса на назначения в по-ниските, но най-важни властови етажи - тези на заместник-министрите, допълва и "Пари".

Премиерът работел в събота, работел и в неделя, оглеждал кандидати. Но то времето лети. А вече има забавяне на процедурата по формиране на бюджета. Видно е - кандидат за началници - много. Има ли обаче и кандидати за работа, които да направят нещо, от което да се разбере, че е дошло Новото време, пита се "Пари". За да не се окаже все пак, че това затишие е пред буря.

Страшното обаче е, че в последно време нашият народ не си създава митове, а постъпва като измамена жена - за да отмъсти на предишния, хвърля се в прегръдките на следващия. А митовете са хубаво нещо. По митовете на един народ можеш да съдиш за неговата култура, за неговите въжделения, за това какъв би искал да бъде, споделя писателят Стефан Цанев в интервю за "24 часа". И за съжаление в човешката психика има нещо перверзно. С много по-жадно любопитство четем и слушаме за природни бедствия и човешки трагедии. А като че ли по-малко ни интересуват и по-малко ни радват хубавите неща.