"Труд" обаче бърза да попари надеждите с информацията - "Нямало сделка за иракския дълг", обявява вестникът на първата си страница и допълва - новината учудила и самият Симеон Сакскобургготски, който бил научил от вестника за инициативата и не можел да разбере как ще се осъществи тя. Според премиера очакванията на българското общество към нас да потекат капитали от арабския свят заради близките му връзки с негови лидери било опит да се представи желаното за факт. Колкото до предстоящата визита на българска делегация в Багдад - тя щяла да обсъжда програмата "храни срещу петрол".
Икономическата програма на новото правителство и начините, по които тя може да бъде изпълнена обаче продължават да вълнуват вестниците. Програмата на кабинета залага на "обърната пирамида", а руският евреин проф. Владимир Квинт е новият стратег на икономическото бъдеще на страната, разкрива "Монитор". Какво точно обаче означава "обърната пирамида"? Ами тя би трябвало да се разбира като "сменен път" - ако досега бюджетът или другото му пропито с патетика наименования - макрорамка - бе поставян преди хората, сега трябва да стане обратното. Колкото до начините - двата възможни изхода пред правителството за осъществяване на програмата на принципа на човешкия фактор са - първо - Плавното увеличение на доходите да доведе до разширяване на пазара. Въпросът тук е откъде да бъдат взети парите, за да бъдат стимулирани хората да купуват. И второ - Плавно увеличение на производството с намаляване на данъците, облекчаване на условията за взимане на кредити или пък намирането на чужди инвестиции. Истината обаче е проста, отбелязва "Монитор". От даваните обещания досега хората не ставаха нито по-малко гладни, нито по-спокойни за бъдещето. Последното обещание бе дадено на много ясен език. И затова нека управляващите не забравят, че 800 дни означават точно 800 дни, безлихвен кредит си е безлихвен кредит, а намаляване на безработицата означава надежда за работа.
Как обаче да бъде осъщeствено обещаното? Царските хора, вече влезли във властта, стават май все по-неспокойни. Министрите не знаят какви заместници им готвят. Номинираните заместници пък едва ли са по-наясно с кого ще имат честта да работят. Суматоха цари и сред лидерите на отделни партии, дали заявка за свои хора по министерства и ведомства, отбелязва "Демокрация" в редакционния си коментар. А из ъглите се шушукат разни работи, но някак приглушено. Едно обаче тревожи всички - какво се случва в държавата. Сал един човек знае отговора, отсича вестникът. Но дори и в парламентарните монархии те са поне двама.
И видно е вече като бял ден, че новите управляващи категорично се придържат към принципа "Бързай бавно!". След като имаме министри вече две седмици, страната ни е затихнала, ведомствата и институциите не работят. И не заради летните жеги, а заради липса на назначения в по-ниските, но най-важни властови етажи - тези на заместник-министрите, допълва и "Пари".
Премиерът работел в събота, работел и в неделя, оглеждал кандидати. Но то времето лети. А вече има забавяне на процедурата по формиране на бюджета. Видно е - кандидат за началници - много. Има ли обаче и кандидати за работа, които да направят нещо, от което да се разбере, че е дошло Новото време, пита се "Пари". За да не се окаже все пак, че това затишие е пред буря.
Страшното обаче е, че в последно време нашият народ не си създава митове, а постъпва като измамена жена - за да отмъсти на предишния, хвърля се в прегръдките на следващия. А митовете са хубаво нещо. По митовете на един народ можеш да съдиш за неговата култура, за неговите въжделения, за това какъв би искал да бъде, споделя писателят Стефан Цанев в интервю за "24 часа". И за съжаление в човешката психика има нещо перверзно. С много по-жадно любопитство четем и слушаме за природни бедствия и човешки трагедии. А като че ли по-малко ни интересуват и по-малко ни радват хубавите неща.
Източник: RFI
Последвайте ни
