Една от най-едрите и внушителни фигури (в прекия и в преносния смисъл) на българския политически живот от последните няколко години падна зад ръба на игрално-политическата маса. И малко спомени - "Мога да приватизирам цялата индустрия за три месеца, но няма да ме питате на кого и за колко. 10% комисионна? Трябва да съм станал трилиардер. Нормалните комисионни по света са много по-малки". Тези прословути думи на вече бившия преговарящ с Евросъюза Александър Божков припомня "Новинар". Вестниците се надпреварват днес да анализират поисканата му оставка - причините и последиците за това. До местни избори'99 думата "корупция" не бе в речника на управляващите. Те предпочитаха да говорят за това, че нямат алтернатива. Ако все пак някъде се споменеше за корупция, то бе предимно, за да се отчетат успехите в борбата с нея. Както се казва обаче - да, ама не, отсича "Труд". Защото се стигна до прословутия 9-ти юни, когато бум! - Поискаха оставката на Божков. Неговото уволнение е нов опит да се убеди народа, че се води епична битка с ламята на корупцията. От спорадичното късане на опашки обаче, колкото и дебели да се те, файда няма. Няма да има дори и от рязането на отделни глави, категоричен е вестникът. Защото държавата няма "проблема Костов" или "проблема Божков" например. Тя има един съществен проблем и той се нарича Корупция. И за съжаление се предава като щафета от кабинет на кабинет. Така че явно проблем е не само кой управлява. Белким по теория на вероятностите все един щеше да излезе свестен. Правилата на играта обаче са други. И те са нагласени така, че тя да не бъде честна. Защо например се продават колосални дружества като БТК и Булбанк и всичко тъне в мъгла, пита се "Труд". Ако най-добрите цени се стигаха по тоя начин, картините на Ван Гог отдавна щяха да се продават под масата, а не в Сотби'с. Сега опозицията иска ревизиране на някои сделки. Да, ама не иска да се оправи механизма с продажбите, защото иначе как ще краде, ако дойде на власт, отбелязва "Труд". Така че докато със закони не се извадят общите дела на слънце, всеки чиновник във всяко правителство - от премиера до разсилния, ще влачи. А това се видя още от сега. Защото след като първоначалните страсти около оставката на Божков, къде от стрес, къде от еуфория, поотминаха, партиите веднага наточиха зъбите си за свой главен човек в посредничеството в Европа, отбелязва "Новинар".
А иначе премирът Иван Костов има по-малко от 100 дни за маневри, отбелязва от своя страна "24 часа". Защото на 17-ти септември драмата с българските медици в Либия ще се стовари върху българското правителство и ще даде мощен тласък на кризата. Костов обаче направи две фатални грешки - първата е, че твърде много закъсня с метлата, а втората бе, че когато я завъртя, не обясни защо го прави. Това усещане се засилва от две тенденции в последните седмици. Първо СДС започна да се бори с призраци. И второ - Командира изведнъж стриктно започна да изпълнява инструкциите на своя пръв душманин Богомил Бонев, отбелязва вестникът. И чертае три възможни варианта-изходи от създалата се ситуация - първо - Костов отбива атаките с уволнения и рокади в изпълнителната власт и така отива на редовни избори. Второ - правителството пада и служебен кабинет подготвя предсрочни избори. И трето - съставя се нов кабинет на СДС, но вече без самия Костов. А засега, до 17-ти септември, не ни остава нищо друго освен да гледаме и да чакаме.
"Напълно свободно". Така се казва автобиографичната книга на Даниел Митеран, съпругата на бившия президент на Франция Франсоа Митеран. Даниел Митеран ще пристигне специално в България за представянето на книгата си във Френския културен институт, което ще се състои в София на 19-юни, обявява "Новинар".
Одисей е пърият човек, потърсил диалог с Посейдон като равен с равен. В протестантските страни хората директно кореспондират с Бога, а в провославните се смята, че човек не е творец на съдбата си. Ние винаги търсим примера, авторитета, култа, отбелязва световноизвестният режисьор Андрей Кончаловски в интервю за вестник "Стандарт". Само че компромисът е в основата на развитието. А животът също е форма на религия. Защото човек открива истината в момента, в който умира. Процесът на стареене всъщност е смяна на илюзиите. А смисълът на живота е в самия живот. И няма втори дубъл.
Последвайте ни
