Българският печат днес - 06.04.2000 год.

"Кс стов отстрани Маринов". С тези думи накратко може да се синтезира водещата новина за повечето вестници. Премиерът Иван Костов отстрани временно Маринов от политическия си кабинет. Той е взел това решение след като лично се е запознал с данните, които му е предоставил вътрешният министър Емануил Йорданов. Първоначалната информация бе, че Маринов е човекът от касетата на Тренчев, отбелязва "24 часа". На 26 март синдикалистът пусна по националното радио запис на висш правителствен служител, които иска 10 хиляди долара за уреждане на медиен лиценз. На 31 март прокуратурата поиска от Тренчев скандалния запис, но се оказа, че той вече е отлетял за ЮАР, пояснява вестникът. Марин Маринов бил корумпиран, удари се по челото Иван Костов. Чак вчера ли се усети или това беше театро, възкликва от своя страна "Новинар". А и той ли е наистина профилът на корупцията или премиерът реши да си измие ръцете с него, за да запази онзи, за когото иде речта, тоест записът на Тренчев, допълва вестникът. Защото все пак премиерът не е чак толкова наивен, за да се лъже в най.-верните си хора. Тренчве обаче каза, че има още записи. За още по-големи хора.

"Смърт на живо или пък БНТ - лошо хардпорно". Така според "Демокрация" и "24 часа" могат да се синтезират основните изводи от станалия вече скандален репортаж, излъчен по националната телевизия, на който чеченски бунтовници отрязват главата на руски войник. Не трябва да се забравя в никакъв случай, че същата касета бе прожектирана преди няколко месеца в посолството на Русия на няколко избрани журналисти, отбелязва "Демокрация". Не е и тайна, че тя е изработена от Федералната служба за сигурност на Русия. Войните се водят и така - с пропаганда. Какво обаче е участието на българската национална телевизия в нея? Ако ставаше дума за обмислена и професионално проведена акция тогава можеше и да се радваме, отбелязва "24 часа". Само че тук въпросът стои по съвсeм различен начин. Става дума за безпомощност да се реагира на екстремна ситуация. Кошмарният кадър с отрязаната глава изобразява една нечовешка картина. Но не трябва да се забравя, че тя просто е запечатала един миг на земята в края на 20-ти век, отбелязва от своя страна "Труд". А от Втората световна война насам това е работата на фоторепортерите - да преследват злото. Защото ако не го бяха правили и ако ги нямаша ужасяващите кадри сега може би никой нямаше да си спомня за престъпленята на нацизма например, допълва вестникът. Има обаче морални норми, които човек не бива да потъпква, сякаш репликира Желю Желев, отново от страниците на "Труд". Използването на нещастието, бедата, трагедията на другите, за дa се прави от тях сензация е недопустимо. Каквато и да е българската журналистика обаче, когато фактите са лоши, тя не може да е добра. И не бива дa се прави на самарянка, категоричен е професор Маеко Семов, в свой анализ, публикуван във вестник "Труд". И може ли някой да потвърди, че след като видя жестоката гледка, отношението му към войната е същото. Тук изниква обаче един друг въпрос. Защотo кoгaтo само преди няколко дни отново по тази телевизия обществото видя кадри от наши сиропиталища, на които децата са само кожа и кости, защо си замълча и даже не гъкна?

Но все пак има надежда. Българите имаха славата на раболепни, покорни, тъпи, мързеливи и грозни хора. Последните три определения обaчe трябва да отпаднат, тъй като имиджът на България днес се изглажда от една жена, която е не само класически красива, но и с магнетичен поглед. Така започва статия на вестник "Кориере дела сера", препечатана от "24 часа". Доста от обвиненията срещу България никога досега не са били доказани. А и може би те са се дължали на простия факт, че София дълго време бе смятана за най-вярното куче на Москва. Сега обаче до голяма степен лошата и незуслежуна слава може да започне спокойно да отпада. Защото за никой не е тайна, че не само политици, но дори и интелектуалци, в обидния си речник често включваха фрази като "Българско мнозинство", "българско отношение" и "не се прави на българин".