"31 хиляди снаряда с уран хвърлени в Югославия", тръби "Труд" във водещото си заглавие. Американски бойни самолети са хвърлили 31 хиляди снаряди и ракети с обеднен уран по време на въздушните удари на НАТО по Югославия през пролетта на 1999-та година. Това потвърди самият генерален секретар на пакта Джордж Робъртсън. "Е, все пак по-добре е с беден, отколкото ако бяха с богат", въздъхва "Труд" в редакционния си коментар. Лошото е само дето цяла година дъвчем пълен с радиация зарзават. А ефектът от опита ще ни го разкрият след две петилетки. Ех, атлантико, Бруте, и теб ли те е хванал мутиралият чернобилски комплекс за потайност, завършва вестникът.
Програмата на правителството 2001 прилича на стар комунистически петилетен план. Това може да се усети дори и без подробен прочит. Това бе категоричното мнение на професор Стив Ханке, икономически съветник на президента Петър Стоянов. Вестниците днес не закъсняват с реакциите. "Ханке ни напомни къде сме", отсича "Пари". Не е рационално да избягваме решения, не е рационално да избягваме избор. А изборът, който правим, е винаги с дългосрочни последици, колкото и да се стремим да извлечем краткосрочни ползи, категоричен е вестникът. В момента се получава така, че в условията на финансова стабилизация икономическите агенти могат да са спокойни за инфлацията, но от друга страна, това отрицателно се компенсира от разходите, които има всеки, който иска да започне бизнес или който иска да продължи бизнеса. Актуализираната програма залага на други приоритети, не на експортно ориентирана икономика и това всъщност е нейният проблем, завършва вестникът. "Може да прозвучи малко грубо, но имам чувството, че господин Ханке се изказва неподготвен, като на защита на дисертация в тоталитарните години, когато ръководителят става и казва - не съм чел дисертацията на кандидата, обаче той има лош произход". Това пък е мнението на министър Евгений Чачев, в интервю за вестник "Труд". Като абсолютно несъстоятелен той определя упрекът, че само 52 на сто от активите се приватизират. Изобщо изказването можело да се определи като критика за самата критика. А иначе "икономиката ни продължава да е в стагнация с много спорни белези за някакво след-стагнационно депресивно оживление, което е колебаещо се", отбелязва финансистът Емил Хърсев в интервю за вестник "Дума". А моментното желание да се съчетят стабилизация с растеж досега не се е удало на никой, защото самият факт нещо да се стабилизира, означава то да остане такова, каквото е. Растящите икономики са нестабилни икономики. Те просто са растящи.
А иначе - "Надлъгване или диктат ще бъдат преговорите между България и Европейския съюз?" На този въпрос се опитва да си отговори днес "Демокрация" в редовното си приложение Europe.bg. Решението да седнат и България и Румъния на масата за преговори беше взето от водещи политици на Евросъюза, а не от водещите му бюрократи. Политиците са хора на въображението, бюрократите - на факта. Обаче на самата маса на преговорите срещу българската делегация ще седят бюрократи и ще искат факти. Докато българската делегация ще е хибрид от политик и бюрократ - любопитно политбюрократическо тяло. Е, тези изходни положения са достатъчни, за да си представим главните изкушения, пред които са поставени двете страни, отбелязва вестникът. А пък и бюрократът има два основни проблема - първо, той мисли в настоящето и пътищата към бъдещето за него са неизповедими. За сметка на това винаги и готов да калкулира цената на превръщането на настоящето в бъдеще и тази цена по правило се оказва прекалено висока. Освен това съществува и така наречената "доктрина за европейска непълноценност на балканците". Същината на този вид расизъм в крайна сметка си е чисто конформистка. И лозунгът - "Който е различен от нас е по-лош от нас!" тук е сведен до "Балканците са различни от европейците, следователно са по-лоши!". При преговорите може да се създаде типична ситуация на съчетаване на комплекс на свръхценност у европейците, с комплекс за малоценност - у нашите, предупреждава "Демокрация". Е, да се надяваме, че реалността все пак ще бъде друга - N'est-ce pas, Brusselles? или казано си по нашенки - Нъл' тъй, Брюкселе?
"Българският Великден" и страстите по български. По този начин "Труд" определя идеята 645 българи да дойдат от чужбина за три дена, за да градим заедно "Общество за европейска интеграция". Да, обаче сметката както и да я правим не излиза. Защото срещу тези 600 и кусур души, който ще дойдат за няколко дена, застават 40 хиляди, които всяка година си отиват завинаги. Пък и личният пример на нашите политически властници бил някак странен. В крайна сметка какво значение и за кого освен за затъжилите се високопоставени родители има, че премиерската щерка Яна и президентският син Стефан ще се завърнат по Великден, пита се "Труд". А и твърде много символизъм се опитват да вложат някой. Обаче сега не сме 1871-ва година и не сме в борбения 19-ти век и сме доста уморени от национални възторзи и страсти. А и на инициативи все по-трудно вярваме. Е, българите ще дойдат, ще запалят свещичка, ще се чукнат с яйца, а разни дребнави родни душици ще се чудят кой плаща софрата. Проблем всъщност имаме ние тук, категоричен е "Труд". Защото какви шансове и перспективи има държава, в която ако не си фолкзвезда, футболист или депутат, ставаш пророк само след като някой навън те оцени и го прогласи достатъчно силно, че да се чуе и отвъд завесата на родното безхаберие!
Българският печат днес - 22.03.2000 год.
"31 хиляди снаряда с уран хвърлени в Югославия", тръби "Труд" във водещото си заглавие. Американски бойни самолети са хвърлили 31 хиляди снаряди и ракети с обеднен уран по време на въздушните удари на НАТО по Югославия през пролетта на 1999-та година. Това потвърди самият генерален секретар на пакта Джордж Робъртсън. "Е, все пак по-добре е с беден, отколкото ако бяха с богат", въздъхва "Труд".
22 март 2000, 10:00
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!