Д орисувани изображения, скрити в „Портрет на млада жена с еднорог“ на Рафаело, помагат за разгадаването на мистерията зад него. Те показват и начините, по които образът на идеалната жена е бил внимателно контролиран от мъжете през вековете, разкрива BBC.
Какво се получава, когато кръстосате митично създание от фолклора със средновековен уред за мъчения? Отговорът е един от най-интригуващите портрети в цялата история на изкуството: „Портрет на млада жена с еднорог“ на Рафаело - неспокоен шедьовър, който отказва да остане статичен.
Първоначално нарисувана италианският майстор между 1505 и 1506 г., повърхността на творбата през вековете многократно е била прерисувана, като всеки път е разказвала различна история. Докато истинската идентичност на жената, която Рафаело изобразява, остава загадка и до днес, тя е била принуждавана да олицетворява променящи се идеали за женственост: от целомъдрено въплъщение на брачната вярност до благочестива светица, седяща до зъбчато колело за екзекуции. Картината буквално се е борила да запази истинската си история.
"Portrait of a Young Woman with Unicorn", Raphael, 1505 pic.twitter.com/Y670fDWdtj
— Actual Sex (@Parthenogenics) November 4, 2025
Анти-Мона Лиза
На пръв поглед образът, с който се срещаме днес, изглежда измамно ясен. Позата на модела в три четвърти, скръстените ръце и разположението ѝ пред мек, отдалечаващ се пейзаж отразяват - макар и може би твърде почтително - композицията на „Мона Лиза“, започната от Леонардо да Винчи само няколко години по-рано.
Рафаело, за когото се смята, че е изучавал „Мона Лиза“ във Флоренция, заема структурата на новаторския портрет на своя прочут съвременник, но го прави свой собствен, като премахва енигматичната аура на Джокондата и димната атмосфера на двусмисленост. Заличени са маранята на „сфумато“, скалистият терен и криволичещите води, да не говорим за нейната омайващо неразгадаема усмивка. Рафаело ги е заменил с хладина и яснота. В неговия портрет очите са по-ледени, а погледът - по-суров.
Девицата и еднорогът
Синьо-стоманеният поглед на творбата на Рафаело е толкова студен, че рискува да отблъсне зрителя. Човек лесно би могъл напълно да пренебрегне безмълвното цвилене на малкия див еднорог (свит в долния ляв ъгъл на картината), който младата жена е успяла нежно да обуздае в ръцете си. Втъкан тихо в тъканта на творбата, закачливият еднорог със своя спираловиден рог носи тежък символичен товар при установяването на първоначалния смисъл на картината. Асоциацията на създанието с целомъдрието и легендата, че само девица може да го опитоми, вече са били използвани от много от съвременниците на Рафаело, включително създателите на известните гоблени „Ловът на еднорога“, току-що завършени в Брюксел, и Да Винчи, който създава две рисунки по темата.
В светлината на този утвърден символизъм е вероятно картината първоначално да е била замислена и поръчана като годежен или сватбен портрет, предназначен да проектира ненакърнимата добродетел на младата жена и нейната пригодност за брак. Независимо дали, както спекулират някои учени, тя всъщност е 13-годишната Лаура Орсини дела Ровере, чието семейство е използвало еднорога за своя емблема, нейната истинска самоличност е по-скоро второстепенна.
Portrait of Young Woman with Unicorn, by Raphael, 1505-6. The first image is how the painting appeared before a 20th c. restoration, which removed overpainting to reveal the original composition, including a unicorn.
— gotaTVeye (@gotatveye) August 28, 2020
An x-ray in 1959 revealed the image of small dog underneath. pic.twitter.com/PCLsr18ppu
Тя е била преобразена - възвеличена от Рафаело в архетип - универсален идеал за девствена женственост. По-ясно очертан и ярко осветен от мистичната Мона Лиза, чиято същност е душата на сенчестата енигма, моделът на Рафаело изглежда толкова солидно фиксиран пред нас, която и да е тя, колкото огромният рубин и висящата перла на нейната огърлица, които приковават красотата ѝ към тежестта на материалния комфорт, осигурен от мъжа. Тя е като вграден скъпоценен камък. Или не е?
Светицата и колелото
Всъщност жената, която виждаме днес на стената в музея „Метрополитън“ - сред акцентите на хитовата изложба „Рафаело: Възвишена поезия“ (най-всеобхватното представяне на работата на художника, организирано някога в САЩ) - едва ли е същата фигура, с която посетителите на Галерия „Боргезе“ биха се срещнали в продължение на повече от четвърт хилядолетие, между края на XVII и средата на XX век. Век и половина след като Рафаело умира през 1520 г. едва на 37 години, „Портрет на млада жена с еднорог“ е бил съществено преработен, прерисуван, за да се скрие напълно връзката на творбата със символиката на еднорога.
You can be all fancy shmancy with your unicorn, but we know it's really a dog.
— Miranda (@Zweder_Masters) December 3, 2018
Raphael, Young Woman with Unicorn and IRR pic.twitter.com/jbvnsVoPYU
Някъде около 1682 г. забравен днес художник драматично е променил сюжета на творбата, превръщайки младата жена от целомъдрена девица в 18-годишната християнска мъченица от III век, Света Екатерина Александрийска, преследвана заради това, че е обърнала езически учени към християнството. За да извърши подмяната, художникът от XVII век е скрил еднорога под тежък воал от маслени бои и е добавил нови обекти, емблематични за историята на Света Екатерина, включително зъбчатото колело, което по чудо се счупило, когато император Максенций за първи път се опитал да я екзекутира.
Изчезващото кученце
Превръщайки светското изявление на Рафаело за невестинството в религиозна икона, страдаща светица, картината се превръща в променяща се форма на изместващи се естетически, идеологически и социални идеали. Погребан е бил не само еднорогът, но в известен смисъл и самата млада жена под тежка мантия, която е била наметната върху раменете и ръцете ѝ, за да скрие извивките на тялото ѝ. Чрез своята недодялана намеса, нашественикът в работата на Рафаело от XVII век агресивно се е опитал да контролира една вече силно контролирана проекция за това каква трябва да бъде жената. Повече от два века творбата на Рафаело е била известна единствено чрез нейното благочестиво самозванство - чрез лъжата, която е разказвала.
A woman with a gentle gaze holds a small unicorn in her lap. There is no certain information about the painting or her identity, although it probably was a wedding gift.
— Galleria Borghese (@GallBorghese) July 31, 2023
Looking at her, one feels transported by her sweetness and purity... who do you think was this young girl? pic.twitter.com/LaLXdQkPJw
През 30-те години на миналия век са направени детайлни рентгенови анализи на картината, при които еднорогът е открит и реставриран. По-късно, през 50-те години, десетилетия след като и последната следа от маскировката като Света Екатерина е премахната от портрета, по-нататъшен радиографски анализ на скритите слоеве на картината разкрива нещо, което изглежда като още по-дълбока истина - че самият Рафаело е приложил ранен „филтър“ към своята картина, за да скрие това, което първоначално е възнамерявал да постави в скута на младата жена: малко кученце с клепнали уши - стандартен символ за брачна вярност, който оживява картини от „Портрет на семейство Арнолфини“ на Ян ван Ейк (1434 г.) до „Венера от Урбино“ на Тициан (1538 г.).
Палимпсестът
През последните 70 години картината се възприема като заплетена мрежа от объркани значения - колкото за това, което не е там, толкова и за това, което е. В резултат на това тя се е превърнала в трогателен палимпсест (пластове история, прозиращи един под друг - бел.ред.) от наложени женски идеали, докато обектът се е мутирал от вярна съпруга в непорочна девица и в божествена светица. Дали всъщност под еднорога някога наистина е имало кученце (кураторите на настоящата изложба смятат, че не), едва ли има съмнение в силата на променливия шедьовър на Рафаело - една от над 170-те картини, рисунки и гоблени, събрани за „Рафаело: Възвишена поезия“.
Веднъж разкрити, редуващите се скрити и възстановени слоеве на завладяващия портрет на Рафаело хроникират постоянно развиващите се идеали за женственост и изискванията към нея, поставени от майстори художници и меценати. Неспокойният образ говори с поразителна актуалност за манията на нашата собствена епоха по внимателно подредената идентичност - как ковем, изпипваме и фалшифицираме това кои сме и кои ни казват да бъдем, опитвайки се едновременно да съхраним и изтрием себе си в лавина от филтрирани селфита и фабрикувани самоличности. Никога досега епохата не е била толкова технологично оборудвана да записва и съхранява подобия на самата себе си, докато в същото време е толкова самосъзнателно несигурна коя е тя в действителност.
