Българският печат днес - 07.02.2000 год.

"Ще има ли бунт във Враца и то срещу ВиК?", питат се днес на първа страница "Труд" и "Демокрация". Причината - над 3000 семейства в града са отказали да подпишат договор с монополиста, определяйки предложените им образци на договор като рекет и унижение. Съдете сами - в договора се казвало, че "ВиК гарантира подаването на вода съобразно възможностите на мрежата". С други думи, ако може - може, ако не може - не. "Стандартните призраци от филмите на ужасите не са нищо, коментира в тази връзка "Труд". Българските таласъми-монополисти били друго нещо, те живеели в жиците и тръбите, управлявали водата тока, че дори и Интернет. И ето че абонатите, най-сетне въстанали срещу тях. Въпросът, според в. "Труд" е кога държавата ще разомагьоса ситуацията и сложи монополистите на място с простата заповед "не пипай".

Явно няма да е скоро - щом като сираците трябва да пишат до вестниците, по-точно до "24 часа" и "Труд", че директорът ги бие. Група сирачета от дома "Детелина" в Шумен били принудени да прибягнат до тази мярка заради системния бой, на който директорът на дома Валентин Великов ги подлагал с масивния си пръстен на лявата си ръка. "Много боли", оплакват се децата и се питали кой ще им помогне. А ние се питаме - в такъв случай какво изобщо прави държавата.

"Къде са парите?", пита пък "Монитор" от името на български творци, събрали се през уикенда в размисъл за бъдещето на българската култура. На срещата, организирана от движението "Св. Георги Софийски" интелектуалци, сред които проф. Андрей Пантев, Вежди Рашидов и Хачо Бояджиев се оплакали от мизерията и потърсили държавните субсидии. Отговорът на културното министерство бил, че така стоят нещата и че промяната ще дойде с европейската ни интеграция и напредъка в аудио-визуалното законодателство. Някои от участниците в срещата като историкът проф. Иван Божилов, четем в "Монитор", поставили под съмнение термина "цивилизационен избор" и заявили, че България има своя модел на културна интеграция и ние знаем кои сме, въпреки че в "Ларус" или "Британика" срещу кирилица пишело "руска азбука".

"Кои сме ние?" е въпрос, отговорът на който е труден и безкраен - опонира на страниците на "Демокрация" социологът проф. Георги Фотев. За него дебатът по националната идентичност бил особено интересен дори с предварителните негативни реакции. Което било и предизвикателството - историческият анализ показвал, че нациите не са толкова стари, а както нацията, така и националната идентичност не били рационални конструкции, които могат да бъдат веднъж завинаги определени. Затова и според социолога Георги Фотев въпросът "кои сме ние" следвало да се поставя непрестанно и само тогава ние можем да сме съответни на националната си идентичност в един все по-комплексен свят.
"Народите не си купуват бъдещето с нихилизъм", присъединява се по темата читател на "24 часа" И твърди, че в Европа ще ни уважават повече, ако пазим културата и достойнството си.

"Защо обаче не опазихме жълтите павета в столицата", пита се в анализ "24 часа". Защо символът на София от миналата седмица внезапно се превърна в улеи за бобслей. Отговор досега нямало, въпреки че кметът Софиянски, и министър Чачев изложили своите гледища: зимата, водата и аномалията били изложени като причини. А пред в."Демокрация" столичният кмет заявява, че каквото и да стане, никой не е и помислял да подменя жълтата настилка на столицата, която е колоритът на София. Просто трябвало да се направи ремонт, какъвто не е бил правен десетилетия, дори водопроводът в центъра бил от 1910-1913 г. Трябвало да се повиши и интересът на чуждите инвеститори, да дойдат пари, за да може в перспектива да се вдигнат и доходите, смята столичният кмет Стефан Софиянски. А инвеститори изглежда все пак се намират. Например френският гигант "Тотал" бил готов да вземе "Плама", четем на първа страница на "Стандарт" Собствениците на плевенската рафинерия вече били подготвили тази стъпка, съобщил председателят на "Плама консорциум" Жан-Кристоф Вотрен. Целта била в Плевен да се произвеждат масла, които да се продават не само на Балканите, но и в Близкия изток и ОНД. Междувремунно обаче "24 часа" сигнализира, че се опитват да ни натопят в нова оръжейна афера, този път със Судан, ако се съди по публикация във влиятелния арабски вестник "Шарк ал Аусат", излизащ в Лондон. Изданието прилагало списък от българската оръжейна продукция за Хартум въпреки ембаргото. От българското министерство на икономиката обаче отрекли категорично, че е имало такава сделка. От водеща публикация в "Новинар" обаче научаваме за оръжейна афера в армията, отнасяща се до недействителни сертификати с държавна гаранция, в които било замесено името на бившия зам.министър на отбраната Пламен Радонов. И все пак името на България не се свързвa само с това, а с добро изпълнение на международните си договорености, смята от своя страна държавният секретар на САЩ Мадлийн Олбрайт в блиц-интервю за "Демокрация". Затова вратите на НАТО, както и тези на програмата за стабилност в региона били широко отворени пред нас, доколкото според Мадлин Олбрайт в новия свят никой не вярвал на обещания, а на свършена работа, което в момента България доказвала на практика.

"Изобщо откакто сме се пръкнали на Балканите непрекъснато блясваме и гаснем като далечен фар в забавен каданс", твърди писателят Генчо Стоев в юбилейно интервю по случай неговата 75 годишнина пред "Стандарт". Защото много народи са се ориентирали по нашите светлинни сигнали, а не малко други са се опитвали да ги загасят. Но, както смята Генчо Стоев, важно е в наши дни като се запътваме към други по мощни фарове да не забравяме огъня в своя. Защото там са били скътани явните и тайни спестявания на цялата ни история, както и мечтите на предците ни.