Българският печат днес - 28.01.2000 год.

В�и �и, права, съседи - това са темите, които занимават днешната преса. "Европа маха визите най-рано през лятото"- това е заглавие на първа страница на "Демокрация". Изданието цитира председателят на парламентарната комисия по външна и интеграционна политика Асен Агов: "Най-оптимистичната прогноза е, че преди лятната ваканция може да отпадне визовия режим за България, а най-песимистичната е, че това ще стане през септември". Останалите всекидневници не закъсняват с коментарите си. "И в тази еуфорична суматоха къде умишлено, къде - не, игнорираха един дребничък детайл, който би трябвало да ни стресне, а не да си вирим носа. По силата на Амстердамския договор правилата на шенгенското пространство станаха задължителни за единното европейско законодателство. То обаче тепърва ще търпи промени в общия контекст на цялостната реформа, която предстои да бъде извършена в ЕС. А докато тя не приключи, Европа няма и намерение да се занимава с нови кандидати. В този смисъл визовата политика като нищо ще се окичи с нови изисквания и стандарти, които тепърва ще трябва да покриваме". "Вярно е, че остават още доста технически подробности и клопки", съгласява се "Труд". "Но щом има желание, сигурно към края на този век ще се превърнем в равнопоставени на европейците". Това четем в коментар, озаглавен "Визи няма. .. и пари". Все пак "Труд" е скептичен: "Е, сега вече никакви формалности не ни пречат да се юрнем по белия свят. Само, че как ще стане това с мизерните пари, които взимат българите. ..Излиза, че свободата, дето ще я получим, не можем да я реализираме". "Монитор" обаче смята, че тази свобода сме я имали доста отдавна. "Визите трябваше да отпаднат преди 10 години" е заглавието на анализ в същото издание. Публикувана е част от Хартата за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. Чл. 13 гласи: "Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава". "Монитор" анализира: "По време на студената война западът използваше Хартата като аргумент срещу соцлагера, в който не се спазвали основните човешки права. ..Дисидентите, както и всички ние, вярваха, че Хартата ще заработи веднага след падането на Берлинската стена. Вместо това Европа побърза да издигне на мястото й нова Шенгенска. ..Сега ние тръбим - ура, падат визите, без да си даваме сметка, че това е жалко подаяние от страна на шенгенците. Все едно човек да лежи без присъда в затвора и когато след години му я прочетат, да скочи до тавана от радост".

Все едно, Европейската комисия внесе предложението за изваждане на България и Румъния от черния визов списък. И "Румъния обеща бързи решение за моста"- това е заглавие на първа страница на "Демокрация". Доскоро съседите се отнасяха несериозно към предложенията на българските управници, сега сами поемат инициативата. Националните интереси на Румъния и България се разминават по въпросите за втори мост на Дунав, транзитирането на румънски ток за Турция и Гърция, преноса на природен газ и български ядрени отпадъци. Ето защо румънският транспортен миннистър предлага "да се сложат в една кошница" и да бъдат решени комплаксно. Нещо повече, Румъния споменава идеята за съвместна група, която да води преговорите за едновременно присъединяване на двете страни в ЕС. В коментара си "Ползата" "Демокрация" пише: "Излишно е да спорим кой е по-готов за Евросъюза, това, че съседите сами ни търсят, е показателно. Хубавото е, че може би вече има достатъчно силен мотив, да разрешим междудържавните си проблеми, и то така, че изгодата да е взаимна".

Същевремено обаче "Новинар" предупреждава в коментар: "Комшийската завист е страшно нещо". Става въпрос за искането на България да бъде отбелязан приносът й за спасяването на евреите. В заключителната декларация на международния форум за холокоста в Стокхолм, то бе отхвърлено. На което "Новинар" реагира в заглавие на първа страница: "Не ни признаха спасяването на евреите". Причината са аргументите на гръцкия представител, който изтъкнал, че българските окупационни войски са депортирали евреите от "гръцка" Тракия и Македония и са ги предали на германците. "Можеше ли да очакваме, че на международен форум зa холокоста в хладна Швеция ще се разгорят типично балкански страсти, разпалени от комшийска завист?", пита "Новинар". И още: "..къде беше гръцкият народ, когато бяха депортирани евреите от Солун, Кавала и Серес? Историята помни, че много техни комшии-гърци са злорадствали. Както и сега, когато успяха да омаскарят българския народ, който винаги е живял в сговор с евреите".