Българският печат днес - 10 януари 2000 год.

В�р �роси. Първият е свързан с 10 януари. Днес вестниците си припомнят т.нар. Януарски събития от 1997 год. В "Демокрация" е поместено заглавието:"10 януари: три години след протестите". Изданието определя събитията така: "Дълбоката икономическа и морална криза изкараха хората по улиците и накараха управляващите да чуят първата и единствена точка от дневния ред на обществото: нов обществен договор. За първи път в новата ни история се случи чудо. Без скалъпени преврати, без "разрешението" на силовите ведомства, гласът на народа бе чут където трябва. За първи път световните медии ни поставиха в центъра на новините си.. Предполагаше ли някой тогава, че само след три години ще стъпим на първото стъпало по пътя за ЕС?", пита "Демокрация". "Труд" е озаглавил материала си по темата: "Погромът на парламента". "Някои политолози нарекоха събитията от 10 януари до 4 февруари 1997 революция. Но в този случай имаше нещо ново и странно - начело застанаха младите. Те бяха голи, дръзки, искрени. ..Младите нямаше да спрат, докато не успеят. Защото няма друга революция, която да е по-успешна от тази, която се прави от красотата и хубостта". Но какво стана с тези млади, "които изнесоха над 20 дни демонстрации около София", пита "Труд". И отговаря: "лутат се отново в познатата орбита - чудесно е, че сме българи, но по-добре е да живеем като такива нейде по-далеч".

И "24 часа" излиза с въпрос: "10 януари - кой нареди "грабвайте паветата"?". Задава го Желю Желев, който прави сравнение между това събитие и митингът на 14 декември 1989 год. Прави това, "защото напоследък има опити да се възраждат политическите митове около някои събития от най-новата ни история". Общото между двата митинга е мястото на провеждането- пл. "Народно събрание". Разликите са следните: "Първо. Митингът на 14 декември бе срещу последния тоталитарен парламент. А митингът на 10 януари беше срещу демократично избран парламент. Второ. Митингът на 14 декември бе първият митинг, организиран от току-що създадения СДС. ..В същото време и до днес не се знае кой носи отговорност за потрошените коли на НСО, за повредите, нанесени на сградата на Народното събрание през 1997". "Трето, митингът на 14 декември беше начало на нежната революция в България. Митингът на 10 януари 1997 год. чрез щурма на парламента трябваше да бъде венец на протестната вълна. А всъщност изправи страната пред безредици", разсъждава д-р Желев от страниците на "24 часа". "Дума" протестира: "Три години след погрома само един осъден". И то осъден за кражба на яке. Изданието отново поставя въпроса от кого е бил платен "погромът". "Дума" определя датата така: "10 януари е най-позорният ден в новата ни история. Но той е само резултат, само следствие. Защото в продължение на 10 години в България няма съгласие за съгласието, но има съгласие за насилието."

Паралелно с това днешната преса отразява събитие, което "Новинар" определя в заглавието: "Желев отказа висока пенсия". Бившият президент Желю Желев се отказва от пенсията си по морални съображения дo 2003. Тогава за всички граждани ще падне таванът за пенсиите. Още от тази година обаче той се премахва за 5 длъжности - президент, вицепрезидент, председател на НС, министър-председател и член на Конституционния съд. За останалите граждани таванът ще падне през 2003. "Няма да получавам тавана на пенсията, защото не участвам в акт, който връща привилегиите на хора, които са били във властта. Ако хората, заемали тези 5 длъжности, са най-много заслужили за държавата, къде остават Нешка Робева, Иван Абаджиев, Йордан Радичков, оперните певци и музиканти", пита Желев от страниците на "Новинар". "Какво все пак искаше да каже Желю?", пита на свой ред "Монитор". И търси отговора: "Явно Желев е избрал жанра на интервютата, за да намекне на властниците, че приема или всичко, или нищо. Това е и слабата му страна - да се изразява притчово, а в повечето случаи твърде неясно, дори противоречиво. После да обяснява какво точно е искал да каже. Този навик му остана от президентството, а може би той иде от дисидентските години, когато и стените имаха уши. ..Заговаряше ясно, само когато се намираше в чужбина". Точно такъв изход предлага "Монитор" - да отиде на някоя международна конференция или дори на екскурзия". За да "натрие носовете на управляващите", а и "целокупният български народ да разбере за какво се бори".

"Агджа пак вади българската следа" е заглавие в "24 часа". Така поставяме въпроса замесени ли са българите в атентата срещу папата през май 1981 год. Турчинът твърди, че през 1983 год. бил посетен в затвора от български агент на КГБ и бил заплашен да се отрече от признанията си за българската следа в атентата срещу папата. Тук се намесва и "Труд" с коментара "Този път ще ни вземат терлиците". "Всеки път, когато вманиаченият терорист Агджа каже поредната си изповед, Западът гледа да "пореже" България. Връщането на турчина към версията за "българската следа" в събитията на пл. "Свети Петър" в Рим през 1981 год. уж случайно съвпада с поканата към България да започне преговори за членство в ЕС. ..Какво ли ще поискат сега от нас. Не остана нищо за даване. Ако не се смятат терлиците, с които се предпазваме от падане по хлъзгавия лед към истинската демокрация", завършва "Труд".