Българският печат днес 07.09.1999

Д�к �кпотът в трето теглене на тотоиграта "6 от 49" подгони фантастичната сума от 1,7 милиона нови лева - това е водещата тема за вестник "Труд" днес. Вече втора седмица натрупаната сума расте неудържимо, а мечтаната шестица все още остава мираж на хилядите търсачи на щастие, пише изданието. Тотоистерията в родината ще продължи най-малко до четвъртък, пише по този повод и "24 часа" . Водещата публикация в този вестник е със заглавие: "Кеворкян осъди БНТ за милиони." Сумата според часовия ежедневник е 120 милиона стари лева. "Труд" отбелязва също в публикация на първа страница, че става дума за над 130 милона стари лева. Продуцентът на "Всяка неделя" си търси парите от 908 минути рекламно време, пише"24 часа". Договор с ексбоса на БНТ Хачо Бояджиев му дал правото да продава рекламното време в предаването си. Кеворкян твърди пред съда, че телевизията му е попречила да спечели от минутките. "Нищо не дължим на Кеворкян, рискът си е бил негов", това твърдят от телевизията, чиито юристи вече обжалват в софийския апелативен съд, научаваме от вестника.

Повечето публикации във вестнците са с тревожни заглавия, тъй като касаят водните бедствия в страната. Потопът - така е титулувана първата страница на"Монитор" с днешна дата. Шест трупа са намерили спасителните екипи досега, пише изданието. Още толкова са обявени за безследно изчезнали. Разлагащите се трупове на животни могат да предизвикат епидемии, предупреждава в публикацията си изданието. Осем жертви взеха пороите в страната - токава е равносметката според "Демокрация"Повечето публикации във вестнците са с тревожни заглавия, тъй като касаят водните бедствия в страната. Потопът - така е титулувана първата страница на "Монитор" с днешна дата. Шест трупа са намерили спасителните екипи досега, пише изданието. Още толкова са обявени за безследно изчезнали. Разлагащите се трупове на животни могат да предизвикат епидемии, предупреждава в публикацията си изданието. Осем жертви взеха пороите в страната - токава е равносметката според "Демокрация". Според "Българска армия" водната стихия е предизвикала 10 жертви, научаваме от водещото заглавие на всекидневника. Воден ад удави половин България - това е трагичното заключение на вестник "Сега", който уточнява: поне 14 души загинаха при потопа.

Вчерашната дата на честването на 114 години от Съединението на България и природните бедствия в страната обединява темата на коментарите в днешните вестници."Демокрация" пише на първа: тези дни отново нацията се обедини около нещастието на пострадалите от потопа български селища. Не заради датата 6-ти септември, недолюбвана от социалистите поради кръвни връзки с БКП. Лошото е, че у нас ролята на социална доктрина винаги са играли катастрофи и катаклизми. В обединение на нацията обаче се съмнява вестник "Труд". По зла ирония на съдбата тия дни България е на практически изпит дали съединението прави силата, четем в коментара с автор Николай Стефанов. Фанфарите и речите са церемониалната страна на националното единение. Съдържателната е в оная яма край Бобов дол, загробила шестте млади униформени момчета. И в калните пороища из Източна България, завлекли незнайно колко хора, стока и имоти. Ако сред населението на страната и в управлението на държавата има човеци, двете трагедии трябва да ни обединят да помогнем кой с каквото може: хората - с дарения, държавниците с организация и много пари.

Две новини от страниците на вестник "Демокрация" в по-оптимистичен план: Ще има достатъчно зърно за хляб, твърди пред изданието земеделския министър Венцислав Върбанов. Няма опастност нито от нова зърнена криза, нито от нарушаване на вътрешното потребление заради либерализирания износ. Другата новина от "Демокрация" - договаряме 100 милиона долара заем от Световната банка за здравеопазване. От банката вече са поели ангажимен за отпускане на аванс за структуриране на здравната каса, четем още в текста. И още икономика от същия всекидневник : за първи път отчитаме увеличение на производството н леката индустрия - това твърди вицепремиерът Александър Божков. Според него процентът на увеличението бил все още малък, но бил добър знак, че започва да се проявява ефектът на ръздържавяването.

Вестник "Сега" в днешния си брой предлага интервю с премиера Иван Костов, който твърди: на изборите могат да угаснат звезди. Защо започнахте толкова рано предизборната кампания, пита изданието. Отговорът на Костов: Кампанията започва тогава, когато аз я започна. За мен тя е започнала. По закон започва на 16 септември, настоява вестникът. Няма закон, в който да пише кога да започна срещите си с хората, отговаря Костов. Още един въпрос на изданието към министър-председателя и неговият отговор: Не е ли много усложнен процесът с подаването на здравноосигурителните декларации. Толкова ни стига акълът, така сме го направили. Той работи! - пояснява за читателите на вестник "Сега" премиерът Иван Костов.

Как се казва "мерси" на френски - това пак е въпрос на вестник"Сега" - заглавие на обширен анализ в днешния брой на ежедневника. България загуби интерес към франкофонията и сама престана да е интересна на французите, е заключението на изданието по темата, която нищи в публикацията си. Франкофонската среща в Канада даде само един резултат за Блъгария, пише "Сега". Най-сетне намерихме общ език с Македония - френския. Само това да ни е ползата от членуването ни във франкофонското движение, към което се присъедини Македония, пак си заслужава да кажем мерси. Но как се казва "мерси" на френски. Този въпрос, според вестник Сега, би затруднил сегашните ни ръководители, защото френският за тях е едни от най-чуждите езици. За шест години откакто членува в общността на франкофоните, България направи всичко възможно да покаже липса на интерес към нея. През 1993 година на срещата на високо равнище президентът Желю Желев получи голям жест от страна на тогавашния френски президент Митеран. След като я допусна в движението на франкофоните, Митеран през ноември 94-та покани Желев на държавно посещение, което бе най-високо в протоколната йерархия. Такава чест не бе оказвана до момента на нито един български държавник, освен на цар Фердинад, пише"Сега". Сякаш отношенията между двете държави потръгнаха добре, но се оказа, че през 1994 са достигнали върха си и сетне започна спад. Нито Желю Желев, нито неговият наследник Петър Стоянов не намери повече време да отиде на франкофонската среща. През 95-та в Бенин бе изпратен вицепремиерът Шиваров, през 97-ма в Ханой - Васил Гоцев, а сега в Канада - вицепрезидентът Кавалджиев. Президентът Стоянов се оправда със заетост около местните избори, макар че те са след месец. Системното занижаване на равнището на българското участие във Франкофонските срещи стана демонстративно, заключава вестник"Сега" и подчертава, че в началото на май 97-ма Жак Ширак направи опит да пресече негативната тенденция, като покани на официално посещение Петър Стоянов, но вече беше късно. Победилата на последните избори българска десница бе чужда на франкофонията. Тя си търсеше други покровители - главно САЩ и Германия, пренебрегвайки досегашните си приятели. Впрочем това се дължеше и на генетичната слабост на българската външна политика - да търси покровители, а не приятели, пише в обширен анализ вестник"Сега" с днешна дата.