Щ е стане ли Ангела Меркел госпожа канцлер? Това е въпросът, който задава днес френският вестник "Прес дьо ла Манш" по повод предсрочните парламентарни избори в Германия.
Вместо да се гордее с Меркел, родният й град я избягва, дори политическите убеждения на семейството й не са ориентирани към Християндемократическата партия, отбелязва от своя страна лондонският "Сънди таймс". За разлика от Герхард Шрьодер, Меркел не възприема ЕС като съперник на САЩ. Това би означавало по-слаби отношения с Франция за радост на Тони Блеър, след като Ширак и Шрьодер се противопоставиха на проектите му за реформиране на ЕС. Във вътрешната политика, Меркел желае да реформира по-бързо от опонента си старата социална система и да подсили третата икономика в света, допълва вестникът.
Изборна несигурност в Германия, отбелязва парижкият "Нувел обсерватьор". Претендентите Шрьодер и Меркел загърбиха традицията и продължиха предизборната си кампания и агитацията до последната възможна минута. Изходът от тези избори е от жизненоважно значение не само за Германия, но и за цяла Европа, допълва вестникът.
"Паризиен" е категоричен по повод неясния изход от вота - мачът ще бъде решен на финала.
Касапницата на Ал Кайда има една цел - гражданска война. Това е категоричната оценка на "Гардиън" - Лондон за ситуацията в Ирак след избухналата серия от кървави атентати. Преди година, атентаторите, под командването на предводителя на иракското поделение на терористичната мрежа "Ал Кайда" Абу Мусаб ал Заркауи бяха предимно чуждестранни граждани. Сега броят на иракските сунити, готови да изпълнят самоубийствени мисии, е нараснал значително, допълва изданието.
Това, което остава неизяснено, е естеството на връзката между настоящото лице на "Ал Кайда" за международен джихад и висшите членове на организацията на Осама бин Ладен. Също така е трудно да се установи размера на мрежата на Заркауи. Според някои, организацията представлява 10% от общо 20 000 бунтовници в Ирак, като основната характеристика на мрежата е строгото й организационно разпределение: предводителят е Заркауи, подпомаган от помощници и по-ниско в йерархията, т. нар. емири.
Изглежда властта на "Ал Кайда" в Ирак става все по-силна, след като Заркауи обяви война на сунитите и след атентатите, при които загинаха 114 души, допълва "Гардиън".
Във време на политически конференции, неделните британски вестници са подготвили някои предизвикателства пред лидера на третата политическа сила в парламента - Либералдемократите, Чарлз Кенеди.
"Обзървър" смята, че партията не е активна като опозиция от изборите насам и човек спокойно може да си зададе въпроса "защо тя съществува".
Вестниците също обръщат внимание на сделката между правителството и туристическите компании, за да попречат на родителите да водят децата си в почивки по време на учебната година. Няколко са туроператорите, подписали схемата "Всеки урок е важен" и предлагат отстъпки по време на училищните ваканции. "Сънди мирър" смята, че стъпката ще помогне на правителствената война срещу кръшкането, но "Сънди експрес" има резерви. Според него самите родители трябва да решават дали образованието на децата е приоритет номер едно.
"Индипендънт" и "Обзървър" се спират на изказването на британския премиер Тони Блеър, че Би Би Си е отразило пристрастно опустошението, нанесено от урагана Катрина. Информациите са, че, в частен разговор с медийния магнат Рупърт Мърдок, Блеър е обвинил обществената корпорация в антиамериканско пристрастие. Според изнесените сведения, министър-председателят е казал, че в отразяването на трагедията е прозирало злорадство.
"Индипендънт" защитава Би Би Си - британските журналисти са били изненадани - както и американските им колеги - от нивото на бедност в някои от засегнатите райони.
"Сънди таймс" отделя място на първата си страница за Тревър Филипс, шеф на Комисията за равенство между расите, който твърди, че Великобритания несъзнателно се движи към расова сегрегация. В реч идната седмица, той ще каже, че политиката за интегриране на расите не е успешна и, че има градове, разделени на гета. Според вестника Филипс признава, че някои от мерките, които трябва да се предприемат, може да бъдат критикувани като "социално инженерство". Една от тях е предложението училищата да бъдат задължавани да приемат ученици от малцинствата.