Вестниците: Накъде след евродоклада?

"Накъде след евродоклада?", пита "Труд" и описва няколко възмо-жности. На първо място мнозинството да пристъпи към незабавно гласуване на нов закон за финансирането на партиите, който да докаже, че се търси прекъсване на пъпната връв между престъпния свят и политическия елит.

Друга възможност е мнозинството, след като не може да уличи знакова
корумпирана фигура, незабавно да пристъпи към прекратяване на
знакови за европейското обществено мнение сделки с корупционен
потенциал - като магистрала "Тракия" и царските имоти.

"Промени в кабинета няма да решат проблемите", пише "Земя". Около тази позиция се обедини вчера управляващото мнозинство в парламента.

"Нужни са решителни рокади", е позицията на лидера на ДСБ Иван Костов, публикувана в "Пари". "Ние не можем да прочетем доклада на Европейската комисия така, като го прочете премиерът Сергей Станишев - с розови очила. Трябва нов правителствен екип, без ДПС, вън от схемата 8:5:3. Нужни са решителни смени и правителство с програма по изискванията на ЕС."

"Плитки копки в дълбоката оран за предсрочен вот", е озаглавен анализът
в "Сега". Налага се мнението, че опозицията не може да предизвика предсрочни избори, ако ще и десет негативни доклада да напише Еврокомисията за България. "За предсрочни избори са необходими огромна критична обществена непоносимост към управлението, алтернативна програма, и най-вече интерес на парламентарните сили да променят статуквото. Нито едно от тези задължителни условия не са налице към момента."

Според "Монитор" сломоновското решение на ЕС ще отвори доста работа на управляващите. "Въпросът е как за 4-5 месеца кабинетът, управлявал страната през последните 9 месеца, ще успее да отстрани всички пречки пред пълноправното членство. И как ще открие капацитет в хора, които вече са доказали неспособността си да контролират собствените си ресори. От отговора на този въпрос зависи дали управляващите ще скъсат с балканския тип политика, действащ на ръба на закона и ще се превърнат в европейски политици."

"Тежките сватове върнаха момата", е коментарът в "Новинар". Изтъква се, че за оставащите четири месеца до окончателния доклад организираната престъпност няма да се дезорганизира, а въпросните корумпирани ще се развихрят като за последно. "Затова най-логичното нещо през октомври ще бъде да ни отложат за 2008 г. Ако пък ни приемат, тогава, изглежда, не си е струвало усилията, защото ще излезе, че корупцията, прането на пари,
наркотрафикът и убийствата са съвсем приемливи за ЕС."

"Няма да отстъпим пред нито един корумпиран", хвнали се вътрешният министър Румен Петков в интервю за "Труд". Той отговаря какво да очакваме след доклада на еврокомисията: "Конкретна програма, реални стъпки и действия, които показват три неща.

Първо, сработваща нормативна уредба. Второ, резултатност и ефективност в работата, а не показни операции, не излишен шум. И трето, воля на държавата и на политическата система за решаване на конкретните проблеми. Част от тях имат стратегическо измерение." Според него искането на опозицията за оставка на министър-председателя в този момент е достатъчно лековато, за да не подлежи на сериозен коментар.

"Сезонът за лов на бандити - открит", пише "Сега". Посочва се, че всички възлови критики на ЕС към България вече се свеждат до три думи - престъпност, престъпност, престъпност.

"И ние искаме престъпните босове в затвора", казва в интервю за "Сега" външният министър Ивайло Калфин. Той припомня: "От Брюксел искат система, която да работи. И там, където има някакви нарушения в нея, да светва червената лампичка и да се задействат съдебните процедури. Това трябва да покажем, че го има, а не да извадим няколко показни сучая, които после може да се окажат балони след доклада. Това е в интерес и на държавата, защото животът ще продължи и след октомври."

Калфин дава  интервю и за "24 часа", където посочва: "Това, върху което трябва да мобилизираме всички възможности в държавата, е да се покажат много ясни мерки за ограничаване на корупцята и престъпността. Това става с участието или поне със свидетелството на обществото, на българските граждани. От нас се очаква да се създаде и атмосфера, която не позволява прояви на корупция и на престъпност. И ми се ще в тези следващи месеци нито един български гражданин, нито една партия да не казва: ами те там да
направят нещо за нашето членство в ЕС. Има желание от страна на правителството, на институциите, има готовност да се работи, необходима е консолидация", призовава Калфин.

"Министър Гайдарски ще слива болниците", съобщава "Труд". Министърът  съобщил вчера, че окрупняването на здравните заведения е една от задачите в Националната здравна стратегия. От предстоящото
сливане няма да пострадат нито пациентите, нито лекарите. Но ще
бъдат спестени доста пари, харчени за дублиращи се началнически
длъжности и дейности, твърди професор Гайдарски.

"Тъжна пролет за Сидеров", сочи социологическо проучване на "Медиана" за май. "Труд" коментира, че за един месец лидерът на "Атака" Волен Сидеров е достигнал най-ниския си рейтинг, откакто изборният усрех на партията го вкара в класациите. Краят на "Атака" определено не предстои, но и едва ли тя ще се съвземе от удара, който си нанесе. И който представлява изненадващ и хубав подарък за прощъпулника на ГЕРБ. Като общо ефектът от разочарованието, който от есента досега свали с около една трета
популярността на управляващите, изглежда отслабва. Очаква се рейтингът на премиера Станишев и на министрите да се задържи, макар и на ниско равнище.

"Рекорд: 755 млн. евро инвестиции за три месеца", пише "Труд". Рекордните 755.4 млн. евро инвестиции са влезли в България през първите три месеца на 2006 г според последната статистика на централната банка. Парите са двойно повече от същия период на 2005 г., когато в икономиката са дошли 376.6 млн. евро. Най-много инвестиции са погълнали сделките с недвижими имоти - 258.7 млн. евро.

"Инвеститорите остават спокойни въпреки проблемите за ЕС", е озаглавен
анализ в "Дневник". Изоставането на България по пътя й към ЕС и критичният доклад на Европейската комисия не притесни чуждестранните фондове и инвеститорите на пазара на земя.

Липсата на реакция се обяснява както с липсата на сериозни изненади в доклада, така и със същността на пазарите, а именно способността им да калкулират в себе си бъдещи очаквания.