Битката за данъчни привилегии

Д а кажем НЕ на ДДС върху знанието, НЕ на ДДС върху книгата." Звучи атрактивно, нали? Кой би искал знанието да се наказва?

Това е призив, който може да се види на стотици места в София. Идеята се подкрепя от интелектуалци, политици и вероятно от повечето хора. Аргументите за тази привилегия са повече от примамливи. Икономическата логика обаче казва друго. Според нея вредите за обществото от данъчните преференции и изключения са по-големи от ползите. При това независимо дали те се наричат преотстъпване на данък, освобождаване от данък, по-ниски ставки, намаляване на данъчната основа или семейно подоходно облагане. Но защо да няма семейно подоходно облагане, биха попитали много хора. Инвалидите също трябва да ползват данъчни преференции според преобладаващото обществено мнение. А повечето предприемачи искат данъчни облекчения за даренията.

Макро-икономически поглед

От икономическа гледна точка най-ефективно е всички да плащат еднакъв данък, който е максимално нисък, а когато има изключения, данъкът не може да е нисък, обяснява старши икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов. Например, ако липсваха облекченията за дарения, за райони с висока безработица и други подобни в Закона за корпоративното подоходно облагане, ставката на данъка за всички вероятно би била по-ниска от сегашната.

Семейното подоходно облагане за 2006 г. по план ще струва около 127 млн. лв. на бюджета. Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч", си задава въпроса дали нямаше да е по-добре вместо това да се намали ставката за всички или да се свали осигурителната тежест. Според Георги Ангелов семейното подоходно облагане е подходящо за общества, които вярват, че жената трябва да си седи вкъщи. В повечето страни, където е въведено, то е конструирано така, че не стимулира жената да работи. Що се отнася до българския модел, който по-скоро може да се нарече данъчна преференция за родители с деца, икономистите са категорични, че няма да увеличи раждаемостта.

Основният аргумент на икономистите срещу данъчните преференции е, че те изкривяват пазарните сигнали. А изкривяването води до големи загуби, защото насочва неправилно ресурсите в икономиката. Ако има данъчни облекчения например за селското стопанство, към него ще се насочат повече ресурси от оптималните, което ще стане за сметка примерно на високите технологии. По този начин ресурсите не се насочват там, където е най-добре за икономиката и се влошава благосъстоянието на хората.

Ако нещо е добро и работи, то няма нужда от чадър, коментира по повод данъчните преференции председателят на Българската макроикономическа асоциация Георги Ганев. Не съм виждал анализ който да доказва, че ползите от дадена данъчна преференция надхвърлят вредите, обяснява Георги Ангелов. Сметката от преференциите идва след празника, потвърждава изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Красен Станчев.

Според Георги Ганев преференциите често не отиват в тези, за които са предназначени. Един от крещящите примери за това са преференциите за инвалиди при внос и притежаване на автомобили. Тези облекчения на практика се използват за заобикаляне на данъчното облагане от десетки хиляди здрави хора, които формално внасят автомобили на името на инвалид.

Данъчните преференции преразпределят доход, което представлява намеса в правото на собственост и правилата на пазара с всички негативни последици от това. Държавата решава от кого да вземе и на кого да дава, при което има загуба на ефективност, посочва Лъчезар Богданов. Ако има преференции и освобождаване от данъци, при равни други условия трябва да се вземе от някой друг, тоест ползващите преференции винаги печелят за сметка на другите. На макрониво обаче винаги се губи. Една от причините за това според Богданов е, че част от ресурсите не отиват за благосъстояние, а за преференции - например се инвестира в несмислени неща и се похабява капитал. По друг начин казано, получаващите преференцията полагат допълнителни усилия, за да спазят изискванията за преференцията и да я ползват.

Раждането на привилегиите

Ако данъчните привилегии са вредни, възниква логичният въпрос защо ги има. Според Георги Ганев основната идея на съществуването им е, че държавата си мисли, че някои неща са по-важни от други, че тя трябва да пречи на едни по-малко, отколкото на други, и че това може да стане, като им вземе по-малко. И, разбира се, съответните лобита трябва да са се преборили. Това става чрез кампании за спечелване на общественото мнение и намиране на политическа подкрепа, включително чрез корупция.

През последните 15 години искането за данъчни преференции е задължителен реквизит в почти всички стратегии - за насърчаване на отрасли и професии, за решаване на социални (например демографската криза) и битови проблеми (например придобиване на жилище).

Данъчните преференции се прокарват обикновено от хора с концентриран интерес във вреда на останалите. Интересът на останалите обикновено е много малък в сравнение с този на концентрираната група. Едно е да разпределиш 10 млн. лв. сред осем лица, а друго е сред осем милиона. Голямата група по-трудно се бори за интересите си и защото не може да се организира, а много хора дори не разбират, че губят нещо, обяснява Георги Ангелов. При кампания в една посока и липса на кампания в обратната посока се изкривява мисленето и изборът отива в посока на концентрираната група.

Запазването на привилегиите

Отрасъл, който дълги години е получавал преференции, обикновено е станал по-голям, отколкото е трябвало да бъде, обяснява Георги Ангелов.

Ако се премахне преференцията, той трябва да намалее и парите да отидат в други отрасли, което често е свързано и с уволнения.

Веднъж приети, данъчните преференции много трудно се премахват. Съпротивата е голяма. Това ясно се вижда при всеки опит за промяна. С новия Закон за ДДС например от 2007 г. трябваше да има единна ставка на ДДС без изключения. Една от причините за забавянето на закона в парламента (внесен преди три месеца от правителството и все още неприет) е битката на различни лобита за запазване на определени привилегии.

Адвокатите успяха да запазят част от сегашната си преференция. Вече и на второ четене е приет текст, според който процесуалното представителство няма да се облага с ДДС. При това в пълно противоречие с европейското законодателство. Според източник, включен в законодателния процес, пожелал анонимност, този текст ще бъде прегласуван, защото заплашва членството на България в ЕС. Заместник-председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Мартин Димитров също е убеден, че преференцията противоречи на директивата на ЕС, но смята, че промяна може да има само ако президентът наложи вето върху закона.

Преференцията за адвокатите се основава на тезата им, че тъй като гражданите имат право на съдебна защита, облагането й с ДДС е противоконституционно. Според Георги Ангелов този аргумент е абсурден. Ако го приложим, би трябвало да не се облага и трудът, защото хората имат право на труд и въобще, ако се използва тази логика, в България нищо не трябва да се облага и не би трябвало да има данъци, аргументира се икономистът. Георги Ганев също не намира оправдание за адвокатската преференция: "Освобождаването от ДДС на адвокатите е кристален пример за лоби от страна на една общност, която налага частния интерес над обществения."

Друга тежка битка, която се води в Народното съб­рание в момента, е за облагането с ДДС на туризма. Туристическото лоби вече се пребори за по-нис­ка ставка (7%), но продължават споровете какво точно да бъде освободено - само преспиването или целият туристически пакет, който включва също транспорт, храна и други.

В туризма също няма нужда от преференции, убеден е Георги Ганев. Ако туристическата индустрия има проблеми, според него те не са в тези 13% по-ниска ставка. "Трябва да се предложи по-добър туристически продукт, което няма общо с ДДС. Когато един отрасъл е защитен, са по-ниски стимулите за подоб­ряване на предлагания продукт за клиентите", твърди Ганев.

Преференции се удължават и тайно, с използване на законодателни трикове. Това се случва тогава, когато липсва обществена подкрепа и смислени аргументи за получаване на такава - както е за преференциите за кооперациите по отношение на ставката за данък върху печалбата. В края на миналата година, когато щеше да изтече спорната привилегия на кооперациите, БСП успя без никакъв обществен дебат и в нарушение на правилника на парламента да продължи действието на облекчението с още пет години.

Вредата от прецедентите

Въпреки масираната кампания за премахване на ДДС за книгите и учебниците, съответното лоби не успя да се пребори за нулева ставка. Продължава обаче битката за диференцирана ставка. Основният аргумент тук е: туризмът по-важен ли е от книгите и знанието, което илюстрира вредите от създаването на прецеденти в данъчното облагане. Аналогичен въпрос може да зададе всеки бранш. От прецедента могат да се възползват и други сфери, които традиционно настояват за по-ниски ставки - хранително-вкусовата промишленост, фармацевтичната промишленост, високотехнологичният сектор. Още повече в предизборната си кампания една от управ­ляващите в момента партии (БСП) обеща по-ниски ставки на ДДС за някои стоки. Почти сигурно е, че ако книгите и учебниците се облагат с по-ниско ДДС, следващите, които ще поискат преференция, ще бъдат доставчиците на интернет и въобще целият сектор на информационните и комуникационните технологии. И ще бъдат напълно прави, защото знанието все повече се разпространява електронно за сметка на хартиените носители.

От политическа гледна точка, тъй като управляващата коалиция прокара ниската ставка за туризма, опозицията се възползва от прецедента, за да извлече политически дивиденти, подкрепяйки облекчението за книгите.

При ДДС не трябва никой по никакъв повод за нищо да има преференции, убедени са повечето икономисти. Това се доказва и от световната практика, поради което в страните с диференцирани ставки по ДДС има ясна тенденция по посока на единна ставка.

Алтернативи

Георги Ганев предлага алтернатива на данъчните облекчения, която не е толкава вредна. Според него, ако се приеме, че трябва да има някаква преференция, тя не трябва да е при приходите. Това означава данъчната система да запази своята неутралност - да има единна ставка на ДДС без изключения и да липсват специални облекчения и преференции в подоходните и другите данъци. Вместо това преференцията може да бъде при разходите - например да се раздадат ваучери за образование и всеки сам да преценява за какво да ги ползва - учебници, книги, интернет, частни уроци. По този начин пазарът сам ще покаже къде трябва да отидат парите. Подпомага се търсенето на знание, а не предлагането на знание. Ганев обаче смята, че за такива преференции може да се говори само в сфери с изкривявания, които пазарът не може да изправи (или поне е спорно дали може), например образованието. Ако ще има преференции, той предлага това да стане например с безплатни библиотеки, изграждане на компютърни зали за училищата, високоскоростен евтин интернет.

Почти пълен е консенсусът сред икономистите, че инвалидите трябва да получават ресурс от обществото. Но според тях това трябва да става с най-малко странични вреди - чрез директна помощ. Данъчните преференции за инвалиди в момента облагодетелстват основно инвалидите с високи доходи - тези, които могат да си позволят да си купят и експлоатират автомобил и тези с месечни доходи от 540 лв. нагоре. Те спестяват близо 78 лв. месечно само от подоходния данък. За разлика от получаващите например 180 лв., които на практика не могат да ползват облекченията заради ниските си доходи.

Заблудата с даренията

Широко разпространено е мнението, че трябва да има данъчни облекчения за дарения. По-неразпространен е фактът, че в закона има предвидени преференции за дарения - за множество организации с идеална цел, за културата и за специален фонд за лечение на деца. Още по-неизвестно е, че тези преференции се използват слабо. По данни на Министерството на финансите дарените суми са по-скоро символични.

Всъщност от гледна точка на фирмите няма значение дали има облекчение за дарения. Ако приемем, че няма данъчна преференция, всяка фирма, която може да си позволи да изразходва 100 единици за дарения, може просто да дари 87 единици и да плати 13 единици данък. Вероятна причина за обществената заблуда е, че предприемачи отказват дарения под предлог, че нямат данъчни преференции.

Най-привилегировани групи

Адвокати

Адвокатските услуги не се облагат с ДДС.

Туризъм

Ефективната ставка на ДДС за чуждестранните туристически пакети е 7% (ставката за останалите е 20%.)

Земеделци

Физическите лица (и едноличните търговци), които са регистрирани като земеделски производители, не плащат данък върху доходите (ставката за останалите стига до 24%).

Кооперации

Кооперациите плащат 40% от данъка върху печалбата (при сегашната обща ставка от 15% кооперациите плащат 6% данък)

Инвалиди

Необлагаемият доход на лицата с увреждания е три пъти по-висок от стандартния (за 2005 г. необлагаемият минимум е 180 лв., а за инвалидите - 540 лв.). Те са освободени и от данъци при внос на автомобил, годишен данък за автомобил и плащане на винетка.

Семейства с деца

Облагаемият доход на единия родител се намалява с определена сума според броя на децата - 360 лв. за едно, 780 лв. за две и 1140 лв. за три и повече деца.