З имните курорти във всички части на Европа са изправени пред проблемите с климатичните промени. Според последните проучвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) съществуването на почти 2/3 от алпийските курорти е застрашено, ако затоплянето на климата продължи.
В Австрия, където половината от приходите в туризма, или 4,5% от икономиката на страната, идват именно от зимните курорти, проблемът се възприема изключително сериозно.
Един от водещите примери е курортът Верфенвенг, където автомобилите на туристите се паркират на входа на селището, а оттам се ползва специални минибусове.
По този начин се прави опит за компенсация на консумираната енергия за лифтовете. Хорст Щайнер е един от туристите, които редовно идват във Верфенвенг и няма нищо против ограниченията за автомобили.
"Колата ни трябва само за да дойдем и да си тръгнем. Системата им е добра. Оставяме колата на паркинга и вече не зависим от нея, тъй като можем да използваме различните видове транспорт. Не се налага да чакаме... Честно казано, намирам това за много добре", разказва Щайнер.
И действително единственият шум, който се чува във Верфенвенг, идва от снегорините и лифтовете. В селището има транспортна мрежа от минибусове, които се движат от 9 до 22 часа.
През нощта има дежурни коли, които работят на повикване. За тази цел на гостите на курорта се предоставят мобилни телефони с предплатени карти като се заплащат единствено използваните минути. Гостите на Верфенвенг могат да използват за придвижване и други средства като файтони, шейни, ски за дълго бягане....
Ако пристигнете с влак, до гарата ще дойде такси, за да ви откара безплатно до хотела или квартирата. Лятно време за придвижване се ползват електрически скутери или велосипеди.
За да функционира цялата тази система, е нужна съпричастността на търговците и хотелиерите. Хотелите включени в системата плащат по 50 евроцента на нощувка и така гостите на Верфенвенг получават безплатните транспортни услуги.
Заради климатичните проблеми все по-масово става използването на снежни оръдия в Швейцария. Вече е почти невъзможно да се кара върху естествен сняг.
Това важи дори и за високопланинските курорти като например Зермат или Вербие, още повече, че 1/3 от зимните курорти в страната са разположени под 1500 м надморска височина.
В момента общият брой на оръдията за сняг в швейцарските курорти е 3000, а за използването им през целия сезон е необходимо същото количество енергия, каквото и за град с население 200 000 души за цяла година.
Другият недостатък с използването на снежните оръдия е, че те представляват временно разрешение на проблема, а освен това развалят алпийския пейзаж, като в същото време пресушават планинските потоци и езера.
В Давос например водата за захранване на оръдията представлява 30% от общото количество, което употребява курорта.
Според проучване на Федералния институт за изучаване на снега и лавините в скоро време оръдията за сняг ще станат неизползваеми в курортите около и под 1500 м.н.в.
На различни места в България се разгърнаха инициативи за строителство на нови зимни ски курорти.
Но когато става дума за голям инфраструктурен проект като ски курорта в Банско или Боровец, възникват проблеми, свързани със защитени територии в национални паркове, свързани с екологията.
Няма едно мнение, когато става дума за зимните спортове и екологията.
Инвеститорите в ски курортите подчертават, че зимните спортове дават възможност хората най-масово да се докосват до природата. И затова трябва да има достатъчно лифтове, достатъчно писти, защото никой няма да направи инвестиции само за едното развитие на спорта.
Философията, която изповядват е, че с организиране и провеждане на състезания, ще бъдат увличани все повече хора към зимните спортове. В полза на тази философия е статистиката, която сочи, че най-много хора са карали ски у нас по времето на върха на спортната кариера на Петър Попангелов в периода от 1983 до 1986 г.
Природозащитните не са принципно против развитието на зимните спортове, но не за сметка на природата. Част от тях карат също ски или сноуборд.
Преди няколко години у нас бе приета стратегия за развитие на екологичен туризъм, но тя не се изпълнява поради финансови причини.
А стратегията за ски-туризма върви и се изпълнява дори над предвиденото. В най-популярния в момента български ски курорт - Банско, концесионерът грубо е погазил всички решения на Министерството на околната среда и водите.
Разкопал е и изринал два-три пъти повече от разрешеното, посочват от сдружение "За земята". Според академик Александров от Института по гората при БАН кога един порой ще залее и засипе Банско е въпрос на време.
С оглед на изсечените над 2500 дка гори еколозите прогнозират, че в дългосрочен план местното население няма да спечели. Негативна е оценката на еколозите и за ски-проекта "Паничище", чийто план нарушава природозащитното законодателство, защото предвижда 16 нови ски писти и съоръжения на обща площ от 2400 ха, като близо 1600 ха са на територията на Национален парк Рила.
Изходът от противопоставянето зимни спортове - екология според някои екоорганизации е в превръщането на българските планини в целогодишна дестинация за еко и приключенски туризъм.
