Н аред с кризата около ратифицирането на Лисабонския договор имиграционната политика е другият повод за обтягане на отношенията между Ирландия и ЕС.
Правителството в Дъблин настоява да бъде преразгледана директивата на съюза от 2004 г., която постановява, че всички чужденци, сключили брак с граждани на ЕС, имат право на свободно движение в обединена Европа.
Директивата е в сила в Ирландия от май 2006 г. и за този двегодишен период 4600 души са поискали разрешително за пребиваване в страната с мотива, че съпрузите им са граждани на ЕС, макар и да не са ирландци.
Документ на ирландското министерство на правосъдието изтъква, че "данните са толкова статистически наднормени, че не могат да са плод на случайност".
Фрапиращ е например броят на латвийките, сключили брак с имигранти от Индийския субконтинент. Те представляват 10% от всички молби, като в 50 на сто от случаите латвийските гражданки са омъжени за граждани на Индия, Пакистан и Бангладеш. Нигерийците също имат солиден дял със 600 брака след влизането в сила на европейската директива.
От споменатите 4600 молби за заселване в Ирландия 2000 са били отхвърлени. През юли обаче Европейският съд се произнесе по "делото Матлок" и потвърди правата на съпрузите на граждани на ЕС. Това решение задължава ирландските власти да отменят отказа на двете хиляди молби.
Напразни се оказаха доказателствата, че в 15% от случаите браковете са сключени, след като на лицата е било отказано политическо убежище и е предстояло тяхното експулсиране.
Ирландия, подкрепяна от Дания, Германия, Чехия, Великобритания и Австрия, настоява за преразглеждане на директивата на ЕС. ЕК, Швеция, Португалия и Кипър са категорично против.
В документа на правосъдното министерство се посочва също, че други 15% от засегнатите лица са влезли в страната със студентски визи. Пропуснато е да се отбележи обаче, че това е въпрос на солидни бизнес интереси.
Школите по английски език и университетското образование за чужденци са превърнати в индустрия, която носи на Ирландия годишен приход от близо 500 млн. евро.
Задържането на трима бразилски кандидат-студенти в затвора "Маунтджой", след като бяха спрени на летището в Дъблин, предизвика дипломатически скандал.
Бразилските медии толкова раздухаха историята, че ирландско посолство в столицата Бразилия бе заплашено с бомбен атентат. Същевременно беше премълчано, че само за една година 20 хил. бразилци получиха студентски визи за Ирландия.
Има и други оплаквания за лошо отношение на ирландската имиграционна полиция към граждани на страни извън ЕС. Католически свещеник от Нигерия беше съблечен и претърсен на летището в началото на септември, след което пренощува в килия, а на туристическата му виза бе ударен злокобният печат, че няма право да влезе в Ирландия. Всичко се уреди с намесата на нигерийския посланик, но не последва никакво официално обяснение.
Имиграционната, както и цялата ирландска полиция, е подчинена на министерството на правосъдието. Тя има право да решава на граничния пункт дали да пусне чужденец в страната, независимо от издадената му редовна виза от ирландско дипломатическо представителство. Моделът е заимстван от Великобритания, но там потърпевшият има право да обжалва на място.
Ирландският закон не дава такова право на чужденците, следователно имиграционната полиция фактически не е длъжна да се мотивира. Това може да стане единствено при съдебен процес, но къде ще намери чужденецът адвокат на летището, за да заведе дело преди да го качат на първия самолет в обратна посока.
Дори и да успее, потърпевшият има право да подаде оплакване единствено срещу поведението на граничния полицай, ако той е нарушил професионалната етика, но не може да оспорва неговото решение.
