В момента 750 души у нас чакат за трансплантация на бъбреци, 60 - за сърце, и 45 - за черен дроб. Това съобщи директорът на Агенцията по трансплантации проф. Христо Куманов.
Според него е трудно да се правят прогнози как ще се развива тази статистика през годините, тъй като продължава да е сложен въпросът с донорството от гледна точка на генетичната съвместимост.
Би било успех обаче, ако до две-три години извършваните присаждания на органи могат да се увеличат с 25%.
От 26 март, когато се обнови изцяло операционния блок на урологията в І-ва хирургия на Александровска болница, са извършени осем бъбречни трансплантации от трупен донор и четири от жив, съобщи проф. Димитър Цветков, национален консултант по трансплантология.
Само тази година от бъбречно трансплантираните в Пакистан български граждани четирима са се върнали в много тежко състояние. Единият от пациентите е спасен, но другите трима са в реанимация с тежки белодробни усложнения.
Проф. Генчо Начев, директор на Университетската болница "Света Екатерина" и национален консултант по кардиохирургия, подчерта, че създаденият регламент по трансплантациите, строгият контрол и осигурените средства за лечение на потенциален донор са много важни за развитието на дейността в страната.
Въпреки че Стратегията за здравеопазване все още не е приета от МС, ние работим по нейната реализация, заяви министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски. Той подчерта, че в тази посока особено място заема новият регламент за трансплантациите вследствие на новия закон.
Основното в него е създаването на добра организация и контрол върху дейността, както и акредитация на лечебните заведения, в които тя може да бъде извършвана.
Министърът даде и пример с Националната програма за трансплантации на стволови клетки, която бе одобрена днес от правителството.
Той напомни, че в здравното министерство са изготвили оценката на дейността по трансплантациите: за присаждане на черен дроб - 50 хил. лева, за сърце - 40 хил. лева и за бъбреци - 15 хил. В тези средства за включени и сумите за лечение на потенциални донори.
Изграждане на национална мрежа за набиране и изследване на 4300 доброволни донори е една от задачите на програмата.
Целта на приетия документ е да се повиши качеството и ефективността на лечението на пациенти със злокачествени, дегенеративни, автоимунни, генетични и други социално значими болести, съобщи правителствената информационна служба.
По думите на проф. Елисавета Наумова, национален консултант по имунология и основен автор на програмата, главното в нея е създаването на Национална банка за стволови клетки. Те ще се набират доброволно по три начина - от костен мозък, от периферна кръв и от пъпната връв.
България е член на световната донорска мрежа на стволови клетки, но българският генотип много често не отговаря на съществуващите в световната банка за стволови клетки.
Най-доказаното лечение с трансплантирането на стволови клетки е при тежки заболявания като таласемията и левкемиите, подчерта проф. Наумова.
Изключително важно за повишаване на качеството на лечението на трансплантираните хора е, че се въвежда заплащане и за поддържащо лечение на пациента в следтрансплантационния период.
МЗ ще финансира и дейностите за предоперативно имунологично изследване на реципиента за включването му в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) и актуализиране резултатите от изследванията на имунологичния му статус, както и имунологични изследвания за търсене и откриване на съвместим донор за трансплантация на стволови клетки.
