Ф ирмите харчат прекалено много пари за купуване на информационни технологии, твърди известният американски журналист и критик на ИТ индустрията Николас Кар.
Тезата се подкрепя и от ръководители на големи международни компании, които смятат, че стратегията на високи разходи за информационни технологии (ИТ) е непечеливша.
Основната грешка, която напоследък се допуска, е елементарното разбиране, че повече технологии означават по-висока производителност.
Малките фирми са по-продуктивни от големите въпреки че разполагат с доста по-бедна технологична база, смята Кар (NicholasGCarr.com), който преди време разбуни духовете със свое мнение, публикувано от "Харвард бизнес ревю", че притежаването на ИТ не дава предимства в корпоративната конкуренция.
От друга страна, по-ниските бюджети за ИТ не би трябвало да означават намаляване на употребата на информационни технологии - просто компаниите трябва да осъзнаят сложността на бизнес средата, в която се намират, като се осланят по-скоро на рационални системи за мениджмънт, отколкото на страстта към иновации, допълва Кар.
Според множество специалисти по-голямата част от компаниите трябва да бъдат ИТ последователи, а не ИТ водачи. Лидерството в технологичната сфера е свързано с множество смели инвестиции, като иноваторът често плаща висока цена за своите решения и действия.
Малките фирми нямат практическата нужда да играят ролята на ИТ новатори. За тях е по-добре да се съобразяват със собствените си възможности и мястото си на пазара, а ролята на технологични последователи би била много по-печеливша, смятат привържениците на Кар.
Редица изследвания показват, че компаниите, които реализират печалби от възприемането на новаторски методи и технологии в своята работа, са много по-малко от общия брой на фирми, инвестиращи ненужно големи суми в иновациите.
Според ИТ директора в юридическата кантора "Нортън Роуз" Джон Робъртс ключът към успеха се състои не в притежаването на най-новото, което излиза на пазара, а в разумното харчене и ефективния мениджмънт.
Някои инвестиции имат по-добра възвръщаемост от други и изборът на подходящ проект трябва да се прави най-вече на базата на фактора "възвръщаемост на парите", смята експертът.
Други специалисти стигат още по-далеч, като казват, че инвестираната сума в ИТ е от минимално значение. Определяща роля играело не количеството пари, а как и за какво биват харчени те, като ефективното им изразходване било много по-сигурна гаранция за успех, отколкото количеството.
Причини за стремежа към най-новото на ИТ пазара обаче могат да се търсят и извън иновативните страсти на една компания. Софтуерни и хардуерни производители и доставчици често оказват силен натиск върху фирмите с цел ъпгрейд на вече закупени от тях продукти.
В повечето случаи преминаването към нови версии на продуктите се представя като необходимост и компаниите го правят. Това обаче не означава, че от бизнес перспектива съответният ъпгрейд е ефективен или дори нужен, смятат специалистите.
Кар посочва, че в съвременните офиси се използват едва на 5% от възможностите на мощните компютри, като само при някои специализирани обработки натоварването достига 30%.
Неговата гледна точка е, че е много по-рентабилно изчислителният ресурс да се доставя и ползва като услуга, под наем - подход, към който вече са се ориентирали някои от най-големите ИТ компании. (Вж. още блога му RoughType.com).
Твърде големите инвестиции, влагани в ИТ, носят известни рискове и бизнес анализаторите не пренебрегват този факт. Подходящ пример е кризата от 90-те години, причинена от прекомерно големите фирмени харчове за ИТ, чиито ефекти се усещат и досега.