У спеваемостта на потребителите в българските сайтове е около 50% - доста по-ниска от тази в сайтовете по света. Чрез тестване за ползваемост се откриват потребителски проблеми, чието отстраняване значително подобрява успеваемостта - основната мярка за ползваемост.
Ползваемостта (от английското usability) е начин на мислене, при който oтправна точка са потребителите. Ползваемият продукт е лесен, удобен, удовлетворяващ, незатормозяващ и дава възможност на потребителите си да вършат работата, за която е предназначен и да са доволни след това, обясняват от "Лукрат" - първата организация, тестваща ползваемостта в България.
Преди 8 години, през септември 1997 г., Джаред Спуул написа, че отговорът е 42*. Той сам каза, че не става дума за живота, вселената и всичко останало, а за успеваемостта на хората при търсене на информация в сайтовете, които неговата фирма "Юзър интерфейс енджиниъринг" е тествала. (Why on-Site Searching Stinks).
През ноември 2003 г. Джейкъб Нилсен писа, че сайтовете спъват потребителите в 35 % от случаите. Резултатът е извлечен при тестване на 139 сайта. Погледнато от другата страна, това означава 65% успеваемост. (Two Sigma: Usability and Six Sigma Quality Assurance).
Преди осем години сайтовете са били предимно информационни. Взаимодействието между потребители и сайт се е състояло предимно в търсене на някаква текстова информация.
От тогава до днес ползваемостта на сайтовете се е подобрила много.
Самите сайтове днес са много по-сложни и предлагат много по-разнообразно взаимодействие. Фактът, че въпреки това основният показател за ползваемост - успеваемостта - се е подобрил, означава, че областта се развива.
Сега статутът на ползваемостта е по-висок - на нея се гледа като на необходимост, задължително условие за успеха на сайта или софтуерния продукт.
Основна част от успеха на Гугъл се дължи на опростения интерфейс и лекотата, с която хората ползват търсачката. Фликър е може би най-популярният сайт за снимки защото в него е лесно да се слагат и намират снимки.
Но това е в Америка, а как е у нас?
За успеваемостта на потребителите в българските сайтове "Лукрат" разполагат с данни от свои тествания:
- 53% - средна успеваемост в края на 2004 г. при сравнително изследване на 12 банкови сайта.
- 51.43% - средна успеваемост в друго изследване през лятото на 2001 година, когато преди парламентарните избори с помощта на потребители бяха сравнени осем сайта на политически сили, участнички в изборите.
- между 50 и 60% успеваемост при тествания с потребители, които "Лукрат" провеждат за свои клиенти.
Интересно е да се отбележи, че има явна разлика между потребителите, запознати с даден сайт и тези, които го посещават за първи път.
Хората, които вече са посещавали сайта се справят по-добре на тестовете и тяхната успеваемост е по-висока. За хора, които не са ходили на въпросния сайт преди, успеваемостта е около 50%.
За нито един от 20-те сайта, включени в двете сравнителни изследвания, нямаме данни да е бил тестван с потребители. За сайтовете на наши клиенти също знаем, че преди за тях не са правени тестове с потребители, обясняват от "Лукрат".
С уговорката, че не сме тествали всички видове български сайтове, можем да кажем, че средната успеваемост на потребителите в българските сайтове е малко над 50%.
Това означава, че близо половината от хората, които влизат в български сайт си тръгват от него без да са успели да направят нещо, което са искали или без да намерят информацията, която са търсили, обясняват специалистите.
Успеваемостта в нашите сайтове е доста по-ниска от тази в американските, според данните изнесени от Нилсен. Не е изненадващо.
В САЩ, а и на други места по света, ползваемостта е осъзната като нужда. За ползваемост се пише и говори, анализират се ползите и недостатъците, организират се курсове и конференции и дори е обявен ден на ползваемостта - 3 ноември.
У нас нещата са скромни.
Какво означава това?
Такъв е стандартът в България - сайтовете у нас са посредствени.
За произволен сайт, направен от произволна уеб агенция в страната може спокойно да се очаква, че потребителите на този сайт се справят с около половината от нещата, които биха искали или трябва да могат да правят в него.
Другата половина остават скрити, неразбрани, недостъпни и в крайна сметка неизползвани. Сайтът работи само с около 50% от ефективността си, когато инвестицията е за 100%.
Погледнато под друг ъгъл, само половината от хората, за които е предназначен сайтът могат да го ползват успешно.
Разбира се, ако искате сайтът ви да стане по-добър за потребителите, тествайте или поискайте да бъде тестван с тях.
Подобренията, които едно тестване с 5 души може да донесе са огромни. Според данни на Нилсен средното подобрение на ползваемостта, което се получава след редизайн на един сайт с оглед ползваемост е 135% (Return on Investment for Usability).
"Наши данни, събрани за две последователни тествания на сайт на наш клиент потвърждават положителния ефект. При повторното тестване успеваемостта на потребителите се повиши до 84% спрямо 52% при първото. Резултатът бе постигнат след прилагане на около половината от препоръките, които направихме. Освен това значително се повиши и удовлетвореността на потребителите от сайта", споделят от "Лукрат".
За жалост не знаем как Нилсен изчислява подобрението и затова не можем да съпоставим нашите данни с неговите. Резултатите за двете тествания са изчислени за доверителен интервал от 95% по метода на Уолд за изменения интервал. За първото тестване резултатът е 52 +/- 10, а за второто, 84 +/- 9. Използван е калкулаторът на Джеф Сауро, обясняват от "Лукрат".
Тествайте с потребители!
Ако сте дизайнер или разработчик на сайтове, не се страхувайте, че някой ще критикува работата ви. По-добро от потребителска критика няма. Ако сте собственик на сайт, който се разработва от друга фирма, искайте резултати от тестове с потребители преди да приемете готовия продукт.
Ако сайтът ви вече работи, пак тествайте - тестовете ще ви покажат в каква посока има нужда да се промени сайтът. Ако пък сте потребител, не се задоволявайте с лоши решения: в мрежата има и други сайтове. Винаги знайте, че проблемът не е във вас, а в сайта.
* "42" е отговорът на въпроса за Живота, Вселената и Всичко останало, твърди Дългас Адамс в легендарната си книга "Пътеводител на Галактическия стопаджия". Проблемът там е, че никой не знае как точно е формулиран въпросът. (б.ред.)
