Т ова, че България понесе толкова загуби от газовата война, е твърде несправедливо, защото страната ни винаги е била наgежgен и коректен партньор.
Президентът Meдведев се отнесе с пълно разбиране към това, че искаме компенсации... И тогава влезе Милер.
Така президентът Първанов разказа пред главни редактори на руски медии как са протекли разговорите, изместили официалната тема на посещението - Годината на България в Русия.
Дори преводачът се стъписа как точно да преведе следващата му фраза, прозвучала доста недипломатично: "Ние имаме една поговорка - царят дава, пъдарят не дава."
Първанов тръгна за Русия с убедителна теза. И не се притесняваше да я изтъква и пред публиката, дошла на представянето на книгата му, и пред медиите, и на официалните срещи.
Този път, вместо стандартните уверения в приятелски чувства, на руснаците им се наложи да чуят друго: След газовата криза българите са силно разколебани в "традиционно доброто си отношение към Русия". Вижте днешните вестници... И ако не искате тази тенденция да се задълбочава, трябва да отстъпите.
"Ние не сме настроени да разсъждаваме, изтъкна Първанов, кой е крив и кой прав - Русия или Украйна. Подписаният договор, по който ние сме коректни, е с Москва, не с Киев." България трудно може да преглътне лекотата, с която Русия врътна кранчето.
В списъка на претенциите ни освен компенсации влизаха и мерки как това да не се повтаря. Някои от които доста безцеремонни - например при нужда да ползваме газовата мрежа на Русия като транзитна.
Т.е. ако си купим газ от Азербайджан например, да го пренесем през руските газопроводи. Това искане, което за Европейския съюз е нормално, за Русия звучи направо еретично.
Руснаците от своя страна разиграха класическия вариант: ръководството на държавата е готово да направи всичко, за да процъвтяват българо-руските отношения, но вижте, експертите бранят икономическите интереси...
(Истината обаче е, че в Русия, ако "царят" даде, няма нaчин "пъдарят" да се опъне. А и всъщност, "началникът" на "Газпром" се казва Путин, а не Милер.)
После се продължи по схемата - ето, ние ще подпишем за дълга, за архивите, за социалното осигуряване, за да видят българите, че сме добронамерени. Но за газа... добре де, ще махнем посредниците.
"Разбери, ако "Газпром" отстъпваше толкова лесно, нямаше да е това, което е - ми обяснява руски колега - но по-важно е друго, ако се съгласим да плащаме компенсации, означава да признаем, че сме виновни. А виновни са украинците."
(Всъщност би било странно да махнат посредниците във виновната Украйна, а да ги оставят в потърпевша България.)
"Малката изненада" не закъсня. Президентският самолет току-що бе кацнал, когато две руски агенции предадоха, че Първанов е предложил на Русия да купи газопреносната мрежа на България!
И това станало ясно на същия този обяд с главни редактори на руски медии, от който, разбира се, няма запис.
Президентът всъщност каза друго. Когато от руска страна изказали опасение, че ако бъде махната "Овергаз", се губи достъпът до вътрешноразпределителната газова система, от която тя притежава над 60%, той подхвърлил, че едва ли ще е трудно за "Газпром" да договори достъп до мрежата на дъщерната си "Овергаз".
"Грешката" на държавната "Итар- ТАСС" и на частната про-кремълска "Интерфакс" едва ли е "грешка".
По-скоро е доказателство, че посредниците не са безпомощни и едва ли ще бъдат толкова лесно отстранени. А и нищо чудно в крайна сметка да се окаже, че газът без посредници излиза по-скъп.
И тогава цялата битка на една нова медийна групировка, към която явно и БСП е съпричастна, би могла да се окаже безсмислена...
А иначе президентът направи каквото беше възможно. И после влезе Милер.
*Алексей Милер е председател на управителния съвет на "Газпром"
