В газовия спор между Русия и Украйна няма прави, твърди политологът Иван Кръстев в интервю за седмичника "Капитал". Той подозира, че газовата война с Украйна е може би първата война на Путин не като президент на Русия, а като неин енергиен император.
Според него следващият президент на Русия естествено ще бъде посочен от Путин, който от своя страна ще оглави свръхголяма енергийна компания, съзадена на базата на "Газпром" и "Роснефт".
Под формата на покупки от тези държавни гиганти Кремъл на практика национализира енергийния сектор. "Газпром" се превърна не просто в най-голямата руска компания, а в символ на руската сила, на руската политика, един играч, който започва да има самостоятелно международно значение, казва анализаторът.
В сегашния спор според него Русия казва, че прилага чисто икономически критерии по отношение на Украйна, но никой не й вярва. Украйна твърди, че Русия използва енергийната си мощ, за да промени външнополитическата й ориентация.
Това според Кръстев не променя факта, че Киев получаваше газ на преференциални цени като резултат именно от предишната си външнополитическа ориентация.
В друга публикация в последния си брой - редакционен коментар, озаглавен "Политгазпром" - "Капитал" посочва: "Нормално е едно търговско дружество като "Газпром" да търси възможности за увеличаване на приходите си чрез по-високи цени за доставките и нова формула за изчисляване на транзитните такси.
Това обаче не личи от публичния "ценоразпис" на "Газпром". Сега компанията продава газа по 30 долара за 1000 куб.м. на вътрешния пазар, по 46-47 долара на "приятелската" Беларус, по 100 долара - на кротката Армения и на важната в геополитически план Грузия. Но по 240-250 долара на Украйна и на България. Тези разлики говорят не за пазарен подход, а за политически предпочитания и натиск".
Според Иван Кръстев стратегическата цел, която Русия преследва с газовата криза, е да превърне Украйна и нейното ръководство в проблем за Европа и да повлияе на предстоящите в страната парламентарни избори. Ударът е насочен директно срещу президента Юшченко.
Но анализаторът напомня, че "руското правителство е толкова разглезено от тоталния контрол върху собствените си медии, че като правило губи всички медийни войни извън Русия".
Репресивното законодателство срещу неправителствения сектор и фактът, че в Русия в момента няма нито една независима телевизия и нито едно политическо предаване на живо, също не допринасят за нов положителен образ на Русия.
Но това, което най-силно обидило западните медии, според Иван Кръстев, и което затвърдило образа на Русия като корупционен агент в европейската политика, бил опитът на Москва да купи западни лидери като Герхард Шрьодер и Дон Еванс.
Подобно на Донълд Ръмсфелд Русия вярва в съществуването на стара и нова Европа. Москва се опитва да маргинализира Европейския съюз като играч с близката й чужбина и търси връзки не с общността, а с големите западни столици, заключава Кръстев в интервюто за в. "Капитал".
