Наблюдаваното явление може да се нарече "вътрешен аутсорсинг" и със сигурност не е полезно за икономиката в тази сфера. Ако се спрем на понятието "единен стандарт", което някои организации желаят да наложат у нас, проблемът вероятно ще се реши. Открит остава обаче въпросът за спазването на този стандарт.
От разговори със собственици на малки фирми, развиващи дейност в тези градове, останах с впечатлението, че цената на труда там се определя от условията на живот в съответното населено място и работодателите предпочитат да дават заплати много под средното равнище.
Някой фирми прибягват и до "разсрочено плащане на заплати" - понятие, което говори само за себе си.
Числата
Eто какво показва статистиката за търсенето на ИТ кадри в областните градове през миналата година, любезно предоставена от ITJobs.bg и JobTiger.bg - два сайта, които определят пазара на такива ресурси у нас:
77% - София
5% - Варна
3% - Бургас, Пловдив
1% - Благоевград, Хасково, Плевен, Софийска област, Добрич
0% - Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Разград, Русе, Шумен, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Търговище, Велико Търново, Видин, Враца, Ямбол.
(Не трябва да забравяме, че това са платени обяви, което не отразява реалното предлагане на работа, но в процентно съотношение дава да се разбере, че такива кадри се търсят и предлагат основно в София.)
Търсенето
Ако погледнем данните и на другия портал за работа, може да сe направи следният извод:
Градовете, в които се търсят най-много ИТ специалисти, са: София, Пловдив, Варна, Русе и Стара Загора.
Едва ли трябва да се учудваме от този факт, понеже в тези региони навлязоха доста инвестиции, а освен това там се появиха доста инициативни предприемачи, които успяха да наложат свои проекти и да отворят работни места.
Идеята да се прави бизнес в икономически по-слабите райони заслужава и похвала, и различен поглед от страна на институциите.
От друга страна обаче, изтичането на персонал от тези центрове към икономически по-стабилните райони се дължи в много голяма степен на ниското заплащане и на факта, че работата никъде не е много по-различна - различно е само възнаграждението.
Повечето специалисти се местят именно поради тези причини и това води до сериозен проблем - изтичане на знания от периферията към центъра.
Когато една фирма не може да задържи специалистите си и се налага всеки път да взима нови и нови кадри за обучение, губят и самата тя, и развитието на отрасъла в този регион.
Така компаниите попадат в безизходица, породена обаче от тяхната собствена политика, като нежеланието им да повишават заплатите води фирмата до загуби вместо до печалба.
Как е в Румъния
Ако направим сравнение със северната ни съседка, положението не е много по-различно - икономически силните райони привличат много специалисти, докато слабите в това отношение издъхват.
Ако направим паралел обаче и в заплащането, се появяват драстични разлики в сравнение със ситуацията у нас.
Нека само ви припомня, че Румъния е избрана за официална база на много големи компании за тази част на Европа, в която влизаме и ние, а политиката на страната за привличане на инвестиции работи много добре, за разлика от нашата.
В по-далечен план вероятно в тази област на бизнеса ще се види светлина в тунела, но засега се налага да се съобразяваме със ситуацията, в която сме попаднали. Наемат се все повече специалисти, но за да може да се направи пълен анализ, липсват достатъчно данни. Spisanie.com обаче ще продължава да следим за вас положението у нас от гледна точка на статистиката и анализа на този дял от пазара на труда.
Благодарим за съдействието на порталите JobTiger.bg, ITjobs.bg, ITjobs.ro.
