Бюджет 2008 г.

А ко сте очаквали по-ниски данъци, по-малко държавни разходи и реформи през следващата година, не сте познали.

В Бюджет 2008 няма нищо подобно. Той изглежда като copy-paste на този за 2007 г. Публичните разходи се запазват на прекалено високо ниво - 40% от БВП, въпреки че самото правителство отдавна признава неефективността на публичния сектор и необходимостта от реформирането му.

Това, което прави впечатление от пръв поглед, е, че бюджетът добре "балансира" интереса на тримата коалиционни партньори - за да са доволни всички, да не се променя нищо съществено.

Образованието и здравеопазването отново са посочени като приоритет, но парите за тях като дял от БВП се запазват на почти същите стойности, както и през тази година.

Единственото перо, по което има по-ясна заявка за активна политика (ще се отделят повече средства), е модернизирането и доизграждането на инфраструктурата в страната. За това в голяма степен ще се разчита и на финансиране от ЕС, с което общите капиталови разходи ще нараснат с 50% в сравнение с тази година.

В доклада към проектобюджета за следващата година финансовият министър Пламен Орешарски сочи, че 2008 г. е годината, в която се поставят основите на програмното бюджетиране, т.е. всяко ведомство получава пари срещу провеждането на конкретни политики и достигане на резултати. В самия бюджет това обаче по нищо не личи.

По-ниски данъци? Да, да!

Ако през тази година държавата изземва средно по 2800 лв. от всеки българин под формата на различни плащания, то през следващата година тя ще прибира по 3500 лв.

Въпреки широко прокламираното от правителството въвеждане на плосък данък върху доходите на физическите лица и намаляването на осигурителната тежест с 3 пункта от 1 октомври тази година, изчисленията показват, че общата данъчна тежест нараства на 35.8% от БВП през 2008 г.

За сравнение през 2007 г. тя е 34.2%. Това се дължи на увеличаването на косвените данъци. Въвеждането на пропорционално подоходно облагане с единна ставка от 10% ще остави 180 млн. лв. повече у населението, пише в доклада за държавния бюджет на министър Орешарски.

В същото време приходите в хазната от акцизи ще нараснат с 676 млн. лв. С други думи, от догодина държавата ще удържа средно с 23 лв. по-малко данък общ доход от заплатата на средния българин, но ще прибира 88 лв. повече по косвен път чрез цената на бензина (която се калкулира и в цената на потребителските стоки) и цигарите.

Всъщност най-значимата промяна - въвеждането на плоския данък, е половинчата. Вместо да премахне данъка върху дивидентите, който води до облагане на един и същ доход два пъти, Пламен Орешарски е предпочел да обложи доходите на едноличните търговци с 15% ставка. Аргументът е, че така ще се изравни данъчната тежест на фирмите.

Необлагаемият доход се премахва, но се запазват нормативно признатите разходи. Те се променят само като процент - преди бяха между 10 и 70%, а сега се предвижда да бъдат 10, 25 и 40% в зависимост от източника на доходите.

Губещи от промяната са хората с ниски доходи, тъй като премахването на необлагаемия минимум "изяжда" целия ефект от плоския данък. Затова в проектобюджета е записано, че работещите в бюджетната сфера със заплати до 430 лева, ще бъдат компенсирани. Точни размери обаче не се посочват.

Успокоително изглежда значителното намаляване на средствата за социални помощи като дял от БВП (с 0.5 процентни пункта), което би трябвало постепенно да стимулира хората да се върнат на пазара на труда.

От следващата година патентният данък ще се събира от общините. Въпреки многократно заявеното от бизнеса искане осигурителната тежест да бъде намалена, промени в тази посока не се предвиждат.

Минималният осигурителен доход се увеличава с 20 лв. до 240 лв., като през следващите две години ще нараства с по още 10 лв. Максималният осигурителен доход вече ще е 2000 лв. вместо сегашните 1400 лв. и ще се запази в същия размер до 2010 г.

Както се очакваше, съотношението на вноските работодател-работник през 2008 г. става 60/40.

Планира се увеличение на заплатите и пенсиите от средата на годината - съответно с 5 до 10% за работещите в бюджетната сфера и 9.5% за пенсионерите. Тези индексации обаче едва ли ще компенсират очакваната инфлация от близо 7% за 2008 г.

Засега без реформи

От проекта на бюджета за следващата година става ясно още нещо - реформите в пенсионната система и здравеопазването са завещани на следващото правителство. В документа е записано, че нивото на осигурителната тежест ще се запази без промяна до 2010 г.

Не се променя и съотношението на вноските, за първия и втория стълб на пенсионното осигуряване за родените след 1959 г. В бюджета изрично е записано, че монополът на здравната каса се запазва.

Все още няма яснота дали и какви промени ще има в сферата на образованието. В желанието си да се хареса на избирателите правителството забавя болезнените реформи. Това може да се окаже фатално на фона на влошаващата се демографска картина.

Съотношението между пенсионери-работещи ще продължи да се увеличава в полза на пенсионерите, а това може да доведе до срив на сегашната пенсионна система, каквито са предупрежденията и на Световната банка.

Липсата на реформи в обществените сфери означава и лоши публични услуги. Промени като разбиването на монопола на здравната каса, увеличаване на автономията на университетите или изготвянето на истински програмни бюджети ще освободи ресурс от 5-6% от БВП (около 3 милиарда лв.), изчислява Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".

Тези пари могат да се пренасочат към приоритетни сектори - малко повече за образование, здравеопазване и пенсии (но заедно с реформи в тези системи), както и за намаление на данъчно-осигурителната тежест.

Макрорамката

Ако това ще ви успокои - България ще се развива отлично в следващите три години. Това показват прогнозите на Министерството на финансите (МФ) за основните макроикономически показатели на страната за периода 2006-2010 г.

Икономиката ще расте с рекордни темпове, като достигне ръст от 7% в края на периода, а инфлацията ще спадне постепенно до 3.6% (виж графиките). Въпреки очаквания спад на инфлацията обаче не можем да мислим за приемане в еврозоната по-рано от 2011-2012 г.

Ускореното развитие се дължи на натрупания до момента капитал в икономиката и ще бъде поддържано от инвестициите и от средствата, постъпващи от структурните фондове на ЕС, които ще стимулират износа.

На фона на тези показатели, прогнозата на МФ за задържане на дефицитa по текущата сметка на нива от над 21% от БВП за тригодишния период, изглежда странна. Още повече че прогнозите са и за стабилизиране на цените на петрола.

Все пак очакванията и на самото министерство са притокът от капитали към страната да покрие дефицита по текущата сметка на 95-105%. В по-краткосрочен план нещата си остават както досега.

Под знака на европарите
Добрата фея за страната ни през следващите няколко години ще се нарича Еврофондове. Очакваният принос от тях в ръста на икономиката се изчислява на 0.3 процентни пункта от БВП за всяка година.

Други плюсове са нарастване на производителността и намаляване на безработните. Всички тези хубави неща могат да се случат само ако европарите се инвестират с висока възвращаемост в изграждането на инфраструктура и повишаване на знанията на работещите.

При по-висока икономическа ефективност логично се прогнозират и повече приходи в бюджета. Постъпленията от ДДС ще са с над 100 млн. лв. повече през всяка от следващите три години.

Очаква се и още един положителен ефект от еврофондовете - подобряване на дефицита по текущата сметка с над 409 млн. евро в сравнение с базовия сценарий за периода до 2013 г.

Факторите, които могат да повлияят, са нараснал износ вследствие на по-голямата икономическа ефективност и по-високите парични трансфери от бюджета на ЕС към страната.