„- Дай ми, боже, ситен дъжд..."
(„Пеперуда" Народна песен)
Пречистване... Утоляване... Бистрота... Свежест... Тих роман на ручей... Бурни талази в морето... Безкрайността на океана... Вода!
Прострял ръце на зелената горска поляна, под звуците на криволичещата горска рекичка, под покрива на синьото небе, затварям очи и потъвам в дебрите на Морфей. Вървя по пътечката, която ме отвежда в близката гора. Ето го чистия поток, свързан с моето детство. Но сего в него не се къпят шумно приятелите ми,а красива горска нимфа. Откъде се взе?! Досега не съм я срещал. Бялата рокля, благодарение на приятния ветрец се завива отколо тялото. Свилените коси, разпуснати по гърба, блестят и омагьосват. Не смея да помръдна или извикам, за да не избяга тази пленителна картина. Ако само се обърне с лице, ще разбера дали съм я виждал някъде. Но уви! Тя танцува в бистрия поток, чувам завладяващия смях, но не виждам лицето. Ако бях от високата страна, там - където често се боричкаме с приятелите ми, щях да зърна отражението на нимфата във водната повърхност. Потокът е толкова бистър и чист, че можеш да се огледаш в него и едновременно с това да видиш красивите камъни на дъното. Омагьосан гледам приказната картина пред мен и не смея да помръдна, за да не изчезне.
Над главата ми премина сянка и неочаквано закапаха топли капки дъжд. Докосваха водната повърхност и образуваха множество кръгове около себе си. Безброй плуващи окръжности като красива огърлица превзеха потока. Сред тях, вдигнала горда глава, източила нежна шия, танцуваше горската нимфа. С вдигнати длани прекъсваше пътя на дъждовните капки и водата се стичаше на тънки струи по тялото . Красота...!
Затворих очи. Дочувах само смеха . Значи не беше сън. Щом имаше смях -- тя е реалност. Взех си въздух и отворих очи. Ситен дъждец капеше върху лицето ми. Не смеех да обърна главата си, за да не уплаша горската нимфа и да изчезне. Но пък трябваше да се уверя, че я има, че не е сън. Погледнах към потока. Бистрата му вода целуваше капките - гости от небето, а околните дървета протягаха жадни листата си към стичащия се благодат.
Било е сън! Красив сън, напоен със силата на моята земя, носещ мириса на горските цветя, пиещ изворна вода и вълнуващ като детска мечта. Ставам! Събличам тениската и се потапям, аз детето на XXІ век, във вечността на водата и се сливам с миналото, за да взема сили за бъдещето. И се сливам с безвремието, защото всяка капка на горския поток има история... Ето... Първата е дошла от водите на Дунав, прекосени от Аспарух, поставил началото на България. Втората е дошла от Марица, напояваща плодородните български земи, за да дадат богата реколта. Третата е дошла от Черно море, чиито вълни галят красивото ни крайбрежение. Четвъртата е сестра на капките в бистрите води на седемте рилски езера. Петата е позната на лечебните минерални извори, лекуващи хилядите болежки на хората.
Шестата... Седмата...
Безброй... Безкрай... Вечният пламък на водата...
