Дипломираният инженер-лесовъд е бил общ работник, портиер и дори сервитьор. Работил е като лесоинженер в Рила и Родопите, уволнявали са го дисциплинарно. Той обаче е сред малкото съвременни писатели, опознали световната слава. Прочутите му "Диви разкази" са преведени на 28 езика и имат вече 51 издания, от които 34 в чужбина (последното - на китайски). Обяснението на писателя за славата на произведението му e просто: "Написах "Диви разкази" през 1966 г. в "аз" форма, използвайки всичките му стилистични особености. Не се съобразявах коя дума е "диалектизъм", коя е "варваризъм" или "провинциализъм". Пледирах, че няма лоши думи в езика. Затова повествуванието така убедително звучи, като да е изтекло от устата на хора, които наистина сами са си разказвали одисеите, а пък аз само съм турил магнетофона да ги запиша", обяснява Хайтов пред в. "Монитор" през 1999 г.
През 1976 г. Хайтов получава първа награда на световен конкурс за къс разказ в немския град Арнсберг. Филмът на Методи Андонов "Козият рог", по известната творба на Хайтов, се оказва най-касовата българска продукция и най-продаваната и досега в чужбина. Още с появата си получава престижната награда "Сребърен Хуго" в Чикаго. На варненският кинофестивал през 1972 г. обаче е удостоен единствено с отличието на филмовата критика.
Подобна е и историята с "Капитан Петко войвода". Три-четири месеца цензорите се колебаят дали филмът да бъде пуснат на екран. Смущаваща е най-вече сцената с черното знаме, на което пише "Погребаха България". Освен това в лентата за първи път турците не са показани като трето качество хора, както е във всичките ни исторически филми. "Една от най-големите ми радости като сценарист беше, когато чух ученици турчета, излизащи от една кърджалийска гимназия, да пеят "Петко льо, капитанине", казва след години Хайтов.
Дълги години от живота си той посвещава на аферата с гроба на Левски. До края той защитава версията, че Левски е погребан тайно в олтара на църквата "Св. Петка Самарджийска". Последната му книга, излязла тази година, е четвъртата на тази тема. Тя е събрала писмени документи и фотосвидетелства с коментар на автора в подкрепа на версията. След ремонт в църквата в първите години на социализма тленните останки на Апостола са сложени в чувал и са "потънали" някъде. В същия храм в центъра на София е била погребана и главата на водача на Априлското въстание Бенковски, смята писателят.
През 1954 г. предлагат на Николай Хайтов да подпише декларация за сътрудничество с Държавна сигурност в Самоковското околийско управление на народната милиция. Ако приеме той трябва да следи Орлин Василев и неговата компания. Писателят има две възможности: подписва и го освобождават, отказва ли - лежи 8 години в затвора и конфискуват всичкото му имущество.
Избира осемте години затвор, за да заслужи собственото си уважение. Твърди, че всеки може да го напада, плюе, дъвче. "Само че самочувствието ми е в ред. Това те прави недосегаем, непробиваем. Ти си бог".
Миналата година Хайтов се включи в парламентарните избори с оранжевата бюлетина, като един от лидерите на "Отечество и левица". Патриотичната коалиция със зелените на Каракачанов се обявяваше твърдо против НАТО. Писателят, който бе водач на листите в Пловдив-град и 25-и район в София-град, се оттегли преди вота по здравословни причини.
Използвана е информация от БТА, вестниците "Монитор", "Сега" и "Култура"
Виж още:
Разказите: "Мъжки времена", "Халища", "Гора"
Интервюта:
В. Сега (26 април 2002 г.): Николай Хайтов: Празниците и традициите правят от народа народ
В. Сега (12 май 2001 г.): Николай Хайтов: Веднага бих се съгласил на военен режим, стига да има ред
И на 80 най-много мразя консервите (пред Кристина Патрашкова във в. "Монитор", 31 юли/1 август 1999 г.)
Вярвам в България (в сп. "НИЕ", бр.2, март 2000 г.)
