Новите е-книги всъщност представляват компютри без клавиатура с големина колкото книга. В някои модели книги читателите могат да отбелязват интересните места с познатите bookmarks. "Не се лъжете от непредразполагащата им външност - предупреждава Майкъл Волф, един от най-горещите поддръжници на новата медия. - Е-книгата е най-значимото постижение в бизнеса от създаването на книгите."
Може би. Цифровата технология и книгите, вестниците, списанията ще се сблъскат със сигурност. Резултатите ще имат огромно социално и културно влияние върху хората. Но основното изобретение няма да е електронната книга, или поне не моделите, които се демонстрират днес. Въпреки че съзнанието на издателската индустрия е завладяно от сегашното поколение електронни книги, технологията, която най-вероятно ще промени четенето и писането, е е-хартията.
Група водещи технологични компании са се заели със създаването на
първата електронна хартия - дигитален дисплей, достатъчно тънък и гъвкав, за да се навива и сгъва,
и едновременно с това достатъчно евтин, за да е продаваем. Прогресът е толкова голям, че кара някои учени да вярват във възможността само до няколко години този нов вид дисплей да замени хартията и това да доведе до създаването на книги, списания и вестници, направени по тази технология. "Става дума за нещо, което за първи път ще промени технологията на книгите в последните 500 години", казва Пол Държаич, директор в E Ink, компания, която представи прототип на е-хартия в края на 1999 г.
Историците отдавна поддържат тезата, че първата печатна преса е била създадена повече от век, преди Йохан Гутенберг да проектира и направи първата машина през 1440 г. в германския град Майнц. "Но ние забравяме едно важно нещо - твърдят историците Люсиен Февре и Анри-Жан Мартин в книгата "Произходът на книгата", - щеше да е невъзможно да се изобрети пресата, ако не беше огромното влияние на хартията, която навлиза в широка употреба в края на 14-и век."
Преди настъплението на хартията, която е китайско изобретение, внесено в Европа от арабите, европейците пишат на пергаменти, направени от кожи на животни. Въпреки че e възможно животинската кожа да се раздели на парчета с изумително малка дебелина, това е доста скъпо, от една страна, а от друга - парчетата кожа не поемат добре мастило и са прекалено крехки за преминаване през преса. Дори и да е можело да се печата на кожи, големи издания биха причинили масови кланета на животни. Изчислено е, че ако Гутенберг бе избрал да печата Библията на кожа, за сто бройки са му били необходими кожите на 15 000 агнета. Само когато хартията става широко разпространена на континента, печатането на книги е технически и икономически осъществимо.
Историята на електронната хартия е по-кратка и безцветна, но както би казал някой историк, не е лишена от събития. Може би първият изследовател, който сериозно обмисля създаването на електронна хартия, е Ник Шеридън, физик в изследователския център на Xerox в Пало Алто (parc.xerox.com) - родно място на компютърния интерфейс с мишка и прозорци. През 1975 г., когато Шеридън се присъединява към центъра, той забелязва нещо странно. Колегите му развълнувано си представят един бъдещ свят, в който печатните книги и списания ще бъдат заменени от компютърни дисплеи. Но мониторите, използвани от учените, имат толкова ужасен контраст, че те често не могат да видят какво пишат.
"Нюзуик" или "Тайм", заменени от такъв примитивен монитор, щяха да са почти напълно нечетими - казва Шеридън. - Мислех си, че в нашата ситуация на размяна на хартията с монитори далеч по-удачно щеше да е да разменим мониторите с хартия."
Скоро обаче ученият е готов с алтернативно решение, което нарича Gyricon.
Днес това изобретение представлява прозрачен силиконов лист, към който са закрепени хиляди малки пластмасови сфери, всяка от които има диаметър, по-малък от човешки косъм. Всяка сфера притежава черна половина, която носи много малък електростатичен заряд, и бяла половина, която е електро-неутрална. Ако близо до сферата се доближи електрическо поле, то привлича или отблъсква нейната черна половина и по този начин кара сферата да се върти. Ако белите половини застанат към горната страна на силиконовия лист, четецът вижда бели точки, ако черните половини се спрат към четеца, точките са черни. Поставянето на Gyricon между същите елементи, контролиращи появата на пикселите върху екраните на лаптоп-компютрите, ще подреди сферите по същия начин, както при компютрите, и ще се създаде черно-бяло изображение.
Скоро Шеридън създава първия работещ прототип на изобретението си. При него обаче има няколко проблема. Основният от тях е въпросът с производството: въпреки че Шеридън има решение за материала, той установява, че различните сфери не са с еднаква големина и е трудно да се създадат и изберат еднакви сфери. Има и друга пречка: силиконовият лист трябва да се контролира или адресира от електродите на електрическа верига, а всички съществуващи монитори са твърди и негъвкави - абсолютно далеч от качествата на хартията. Още по-лошо, те са скъпи. Това всъщност е и причината цените на лаптопите да остават по-високи от обикновените персонални компютри. В крайна сметка прототипът Gyricon се получава по-скоро като твърд и скъп електронен клипборд, отколкото като обикновен лист хартия.
Като не вижда смисъл в развитието на технология, която произвежда скъп черно-бял заместител на екран за лаптоп, Xerox отстранява Шеридън от проекта за електронната хартия през 1977 г., а прототип така и не се появява.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!