Н ай-висшата професионална длъжност в Министерството на външните работи (МВнР) да бъде постоянен секретар, предвижда законопроектът за дипломатическата служба, приет на първо четене от парламента. Той беше подкрепен от 122 депутати, 33 бяха против и двама се въздържаха.
Подобно законодателно решение се съдържа с незначителни изключения в структурата на почти всички дипломатически служби на страните от Европейския съюз, се посочва в мотивите на вносителя - Министерския съвет.
Законопроектът предлага ясно разграничение между политическото и професионалното начало на служителите в МВнР. Целта е политическото равнище да дава основните политически насоки, приоритети, акценти, а дипломатическата служба и експертите в нея да могат професионално да се справят с изпълнението и прилагането им, се посочва в доклада на комисията по външна политика.
Постоянният секретар ще се назначава от министъра на външните работи за срок от 5 години с възможност за удължаване с една година. Той ще координира и контролира функционирането на дипломатическата служба и взаимодействието на нейните структурни звена, ще осигурява спазването на принципите на професионално кариерно развитие на служителите и ще организира опазването на държавната и служебна тайна в МВнР.
Въвежда се позицията на политически директор и генерални директори. Законопроектът урежда организацията и състава на дипломатическата служба, условията и редът за кариерно развитие от "аташе" до "посланик" и атестиране на служителите, дългосрочното им командироване и задгранично назначение.
Предвидени са ясни правила, ред и минимални срокове за повишение в дипломатически ранг. Създава се класификатор на дипломатическите длъжности.
Първият и единствен досега законов акт, уреждащ дипломатическата служба у нас, е Законът за устройството на службата на Министерството на външните работи и изповеданията, приет от Народното събрание преди 100 години - през 1907 година. След 1944 година правната уредба на тази материя е изцяло на подзаконово равнище, уточниха от външно министерство.
