Пациентът бил 23-годишният Ричард Херик от щата Масачузетс, който получил единия бъбрек на брат си Роналд, с когото били еднояйчни близнаци.
Операцията, която продължила близо шест часа, извършил д-р Джоузеф Е.Мъри в Бостън, а младежът преживял с новия си орган повече от осем години.
След като го изписали от болницата, той се оженил за медсестрата, която се грижела за него в постоперационните дни около Коледа.
Днес едно от двете им деца работи в отделение за хемодиализа.
През 1990 г. хирургът, ръководил екипа, взе Нобеловата награда за медицина (NobelPrize.org/medicine) заедно със свой американски колега, осъществил първото присаждане на костен мозък.
Опитите за бъбречна трансплантация обаче датират още от началото на ХХ век, през 1906 г. във Франция, когато лекари извършили около 40 присаждания, но всичките им пациенти починали.
През юни 1950 г. в Чикаго хирург отстранил един от болните бъбреци на своя пациентка и й присадил здрав орган, който обаче функционирал около два месеца, след което организмът го отхвърлил.
Жената обаче живяла още пет години, вероятно защото новият орган дал възможност на другия й бъбрек частично да се възстанови.
Най-големият проблем понастоящем остава недостигът на донори, а след успешното присаждане на ръка медицината е изправена пред ново предизвикателство - присажданията на лице, за което една клиника в Кливлънд, САЩ, вече е получила разрешение.
По подобен експеримент в Холандия съвместно работят и лекари от университетите в Луисвил и Утрехт.
Такива методи биха помогнали на пациенти, чиито лица са деформирани от нараняване, рак, изгаряне или по рождение, тъй като днешните реконструктивни методи понякога изискват 100 и повече операции в продължение на години.
