Отиде си българският актьор Асен Кисимов (1936-2005), познат на няколко поколения като бате Асен. Той е починал тази нощ в дома на своя приятел, благоевградския фотограф Румен Жерев, съобщи Ангел Ангелов от отдел "Култура" на община Благоевград.
Вчера Кисимов е открил в Благоевград изложбата на Жерев "Изкуство + любов = Париж". Двамата са пътували във Франция и Унгария и са имали планове за съвместно представяне на изложби в скандинавските страни.
Тази сутрин бате Асен трябвало да участва в детско матине "Думички за тайни, хайде познай ни".
След края на концерта той си тръгна в много добро настроение и каза, че с нетърпение очаква срещата си с децата, добави Ангел Ангелов.
Асен Кисимов на 3 май 1936 г. в Пловдив. През 1959 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. Георги Стаматов, един от най-големите български артисти. Играе на сцената на Театъра на армията. От 12-годишен участва в радиопредавания, като през 1998 г. се отбелязват 50 години от първите му ангажименти в Радио София. От 1965 г. той е водещ на едноименно предаване по БНР, което е най-старото радиопредаване в Европа.
Бате Асен ще остане в паметта на малки и големи с любовта си към детската аудитория, топлия си глас от незабравимите детски песнички като "Къде остана детството" (за филма "Войната на таралежите"), "Летящите хора" (за филма " Адиос мучачос") и много други, ролите си във филмите "Бронзовата лисица", "От нищо нещо", "Рицарят на бялата дама", и рециталите.
Помесваме части от интервю на актьора пред пазарджишкия в. "Знаме".
- Защо в последно време се ангажирате така плътно с детската аудитория?
- От 12-годишно дете участвам в радиопредавания. През 1998 г. правя 50 години, откакто съм ангажиран в Радио София. Цял живот съм се занимавал с деца. А и самият актьор е като дете - с любопитството си, с интереса си към прекрасния свят.
Моят учител проф. Георги Стаматов, един от най-големите български артисти, казваше: "Запазете детството, запазете непосредствеността. Това е основата на актьорската игра".
Изглежда безкрайно много обичам децата и се отнасям към тях много внимателно, защото те са по-важни от възрастните. Борбата за успех сред тях е чиста - няма лакти, няма думи и действия зад гърба. И се мъча да запазя тази линия в собствения си живот.
- Приемат ли Ви по-малките и по-големите?
- Имаме великолепни рецитатори, но в последните 10 години това изкуство нещо позамря и аз се мъча да го възродя. Днес на срещата с учениците бях малко притеснен. Децата, изглежда, не бяха чували актьор да рецитира нещо така сериозно, нещо от техните учебни програми, и магията на великата класика да стига реално, осезаемо до тях. Но след първите две-три минути те замлъкнаха и аз бях безкрайно радостен.
- Вие сте в Театъра на армията. Имате ли ангажименти към голямата сцена?
- Участвам в две постановки на моя театър. Известно е, че бях прекъснал заради инцидента в трамвая. Така или иначе - мина-замина и аз се завръщам в театъра нормално.
(На 29 септември 1995 г. той бе пребит от група скинари в столичен трамвай, защото бил сметнат за турчин. Актьорът прекара няколко седмици в болница за лечение на тежки травми на черепа, а случаят бе споменат в ежегодния доклад на Българския хелзинкски комитет като пример за расистки мотивирано насилие.)
- След случката в трамвая какво Ви казват хората?
- Благодарят ми, че съм се опитал да простя на момчетата. Защото, както каза в едно интервю наскоро Славка Славова, най-силната човешка постъпка е прошката. Навремето Иван Рилски е претрепан от трима разбойници, както моите ме трепаха. Но след това те отишли при него и той им е простил. А моите "нямаха очи" да дойдат при мене, макар че аз се опитах да им подам ръка.
- Защо според Вас у хората изчезна това велико качество - добротата?
- Според мене човек се ражда добър. Едно дете никога не е лошо, но зависи как ще бъде настроено да възприема околния свят. Светът, в който живеем сега, е изпълнен само с насилие, което сякаш е позволено. Моят случай стана по-известен, защото съм популярен от киното и телевизията.
- Ако можете да застанете на място, от което да Ви чуе цяла България, какво бихте казали на хората?
- Чудесен въпрос. Може би ще рецитирам стихотворението на Джани Родари в превод на Валери Петров:
Ако имах едно
магазинче с две
полички,
щях да продавам - познайте какво?
Надежда за всички.
Сега не мога да си спомня точно стихотворението. По-нататък в него се казва, че "надежда трябва да има дори този, който подсмърча и няма пари, и само поглежда, аз бих му дал и без левче дори цялата своя надежда".
Българският народ е велик, доказвали сме го. Сега големите народи искат да ни вкарат в някои ъгли и май че успяват. Боли ме, че и Ботев, и Елин Пелин един по един ги изтласкват от читанките. Българите трябва да знаят, че нашите творци не са по-малко велики от западноевропейските.
Ще спомена един пример. През 1921 г. проф.Стаматов прави "Хамлет" с Кирков. Следващата година с Московският академичен художествен театър в София идва големият актьор Качалов, който играе Хамлет в постановката на модерния по онова време английски режисьор Гордън Крайк.
След като гледал нашия спектакъл, Качалов отива при Кирков, пада на колене пред него и просълзен казва: "Кой сте Вие? Знаете ли, Вие сте гений!"
Така че нашият народ е гений, ние сме златото на света. Калифорния била раят на света, защото черноземният слой бил 80 см. Но те не знаят, че на юг от Пловдив, където построиха оловно-цинковия комбинат, черноземът е 120 см. Тук е раят на земята, тук е всичко: Родопите, Рила, Черно море, Тракия...
Така че - надежда, надежда, надежда...
