К НСБ настоява за коледни добавки за всички наети в бюджетната сфера и за всички пенсионери, за сметка на преизпълнението на приходите.
Позицията на синдиката бе огласена днес на пресконференция от зам.-председателя на организацията Иван Кокалов.
По думите му това е възможният инструмент за известно намаляване на инфлационната тежест до края на годината.
Според изчисленията на КНСБ за изплащане на цяла коледна заплата на заетите в бюджетната сфера около 440 000 служители (без специалните ведомства) са нужни около 170 млн. лева и около 50 млн. лева за осигурителни вноски, които ще постъпят в НОИ.
Според синдиката това, заедно с очакваното превишение на планираните приходи от осигуровки със 160 млн. лева, ще направят възможно изплащането на коледна добавка към пенсиите в размер средно на 90 лева, диференцирана съобразно размера на пенсията.
Изчисленията показват, че за да се реализира тази схема на коледни плащания, на практика е необходимо да бъдат насочени общо около 190 млн. лева от разпределяемата част - около 400 млн. лева на бюджетния излишък, който се предвижда да бъде 2,1 млрд. лева, посочи Кокалов.
Според синдикалната оценка на доходите през тази година, средните заплати в отделните бюджетни сектори ще нараснат различно.
За средното образование, където имаше 4% увеличение на заплатите от януари и 15,7% за ученическо и детско здравеопазване, реалното нарастване на средногодишна база ще е съответно 3,4% и 12,7%.
За работещите в останалите сфери увеличението на заплатите с 6% от 1 юли гарантира единствено реален спад от около 2,5%, смятат от синдиката.
Според КНСБ, минималната заплата за страната също ще отчете реална загуба от почти 1%, а при непроменените през годината размери на отделни обезщетения намалението на покупателната им способност се измерва със 7%.
Междувременно от КТ "Подкрепа" обявиха,
че категорично не приемат наредбата за структурата и организацията на работната заплата и настояват Министерският съвет да се съобрази с направените от синдиката предложения.
В позицията на "Подкрепа" се посочва, че наредбата е трябвало да постави основата на нови индустриални отношения в областта на работната заплата с влизането на България в ЕС, но българският бизнес, подкрепен от правителството, е създал непреодолими пречки да се изработи един документ като основа на качествено нов социален диалог.
Правителството игнорира основните предложения на синдиката и представи в Националния съвет за тристранно сътрудничество вариант на наредбата, който не отговаря на преговорните позиции на синдикатите в работната група и в Комисията по доходи и жизнено равнище, се посочва в позицията.
В нея се припомнят основните предложения:
нивото на заплащане на нощния труд от десет години е 0,072 лева на час, а предложеният размер от работодателите от 0,20 лева на час не е съобразен с икономическата обстановка към 2007 г. и следва да бъде един процент от минималната работна заплата за съответната година;
от десет години допълнителното възнаграждение за времето на разположение на работодателя е 0,09 лева, а предложението на работодателите за 0,10 лева не отговаря на съвременната икономическа ситуация и от КТ "Подкрепа" предлагат 0,3% от минималната работна заплата за съответната година.
