"Вашингтон таймс": Призракът на комунизма още броди из новите членки на ЕС

Д емонът на миналото преследва голяма част от Централна и Източна Европа, където остатъците от 45-годишното комунистическо управление все още не отстъпват пред градивните демократични сили, пише Андрю Бороуиц във в. "Вашингтон таймс".

Ловът на вещици от страна на националистите, популистката демагогия, честата смяна на правителствата, високата безработица и изтичането на висококвалифицирана работна ръка в чужбина спъват усилията за интеграция на тази обширна територия с над 100 млн. жители, присъединила се към ЕС съюз преди близо три години.

В онзи момент т. нар. евроскептици се опасяваха, че разрастването на блока до 25 страни членки би затруднило крехката му способност да поддържа единство и да взема решения.

През януари към клуба се присъединиха още две източноевропейски страни - България и Румъния - натягайки още повече конструкцията и обременявайки бюджета на съюза.

"Стари" срещу "нови" членове

С това пропастта между "стари" и "нови" членове не се сви, а точно обратното - зейна с още по-голяма сила. Социологическите проучвания в централните и източните части на континента показват нарастващ скептицизъм спрямо европейското единство, въпреки щедро предоставените на някои страни от Европейската комисия фондове за развитие.

Внушителното ново строителство във Варшава, Прага и Будапеща промени местния пейзаж, но в политическия живот настъпи безпорядък. Някои западни анализатори определят обстановката като политически бъркотия.

Неустойчиви коалиции формират нестабилни правителства, което отразява скептицизма на хората по отношение на демокрацията, капитализма, ЕС и САЩ, казва Хедър Конли - бивш заместник помощник държавен секретар на САЩ за Централна и Източна Европа.

Честването на 50-ия юбилей от подписването на Римския договор, с който през 1957 г. бе основана шестчленната Европейска икономическа общност, прераснала в крайна сметка в съюз на 27 държави, бе белязано от предупредителни знаци, попарили официалния оптимизъм.

Ударът по евроконституцията

По време на честванията в Берлин ЕС се похвали с превръщането си "във високофункционален икономически и социален съюз, разпространяващ демократичните ценности и икономически ресурси из целия континент".

Маргот Валстрьом, заместник-председател на Европейската комисия за връзките между институциите, каза: "За много европейци ЕС означаваше надежда и възможност".

В същото време обаче тя призна, че отхвърлянето на проекта за Европейска конституция от Франция и Холандия през 2005 г. се е оказало тежък удар и ново усилие за създаване на евроконституция не се очертава.

Ако отново не сполучим, съюзът ще изгуби духа и крехката си идентичност, добави Валстрьом. Европейският двигател не е повреден, но със сигурност не работи с пълна мощност, смята тя. Много хора съзират в липсата на конституция и неспособността на съюза да говори в един глас потенциално бедствие.

Липса на открит дебат

Жак Делор - бивш председател на ЕК, предупреди, че "ако не реформира институциите си в полза на ускореното вземане на решения, до 20 години блокът може да се разпадне.

Системата ни за вземане на решения не е пригодена към факта ,че вече сме 27, нито пък към реалностите на светът утре, предупреждава той.

Отсъстват демократични дебати, казва чешкият президент Вацлав Хавел.

Задълбочаващата се бедност в повечето централноевропейски страни вероятно най-добре илюстрира онова, което някои смятат за дестабилизиращ фактор, помрачаващ икономическите успехи.

Създаването де факто на "Европа на две скорости", разделена на "стари и богати" и "нови и бедни" държави стимулира евроскептицизма и поощри някои крайни националисти в Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България.

"Тъмната страна" надделява

Нетърпимостта бе улеснена от политическата парализа по време на комунизма, от изкривяващата фактите историческа литература и култа към личността на водачите. Днес, 17 години след падането на Берлинската стена и победата на движението "Солидарност" в Полша, бившите комунисти предлагат подкрепа на огорчените от неадекватната икономика на прехода.

В такава среда на демократичния "Европейски свят" все още му предстои да утвърждава ценностите си в източната част на континента. Чешки анализ на нагласите в Централна Европа показва, че "романтичния период е приключил. Сега политиката е по-професионална, което намеква за корупцията и мръсната страна на политиката".

Двата "вътрешни блока" в ЕС имат разногласия относно трансатлантическите отношения на блока, за плановете му да има своя отбранителна сила и да не разчита на НАТО, и особено по идеята за разполагане на елементи от американския противоракетен щит на полска и чешка територия.

Одобрението за САЩ намалява

Въпреки политическите разправии и незаинтересоваността от външните работи на някои централноевропейски страни, повечето от правителствата в района предполагат, че упованието на САЩ предлага по-големи гаранции за сигурността, отколкото разчитането на европейската способност за самоотбрана в предстоящите години.

Въпреки всичко популярността на САЩ, приветствани не така отдавна като най-близък съюзник на Централна Европа, спада. Наскоро проведено допитване в Полша показа, че за една година подкрепата там за амерканската политика е намаляла от 62% на 38%.

Германският канцлер Ангела Меркел, чиято страна е настоящ председател на ЕС, потърси обща позиция по въпроса за противоракетния щит, който според много европейци спасявайки САЩ, ще изложи на опасност Европа,

Полша и Чехия са подготвени да приемат част от планираните елементи от системата, но други страни се нуждаят от по-конкретни причини, за да купят прехващачи и проследяваща система, която още не е била изпробвана.

Страх от надпревара във въоръжаването

Руския президент Владимир Путин заклейми плана като поощряващ нова надпревара във въоръжаването. Някои страни от ЕС задават въпроса кой ще има право да изстрелва ракети и по какъв начин подобна система ще се отрази на отношенията с Русия.

Официално се твърди, че щитът не е насочен срещу Русия, а е защита срещу "неуправляеми държави" като Иран.

Друг проблем, пораждащ разделение в ЕС, е имиграцията, макар че Великобритания, Ирландия и Швеция вдигнаха всички бариери за квалифицираната работна ръка от Централна Европа.

През изминалите две години около 1,2 млн. поляци - над 3% от населението на Полша - е напуснало страната заради безработицата и в търсене за по-високо заплащане. Повечето от тях се установиха (не непременно за постоянно) в родината на Шекспир.

Полша като барометър

След поляците следват чехите, словаците, унгарците и гражданите на балтийските държави.

Когато Румъния и България се присъединиха към ЕС, някои западноевропейски правителства наложиха срокове за имигрантите от двете страни, докато други определиха селективни квоти, предизвиквайки протести и обвинения от страна на Букурещ и София, че са третирани като граждани "второ качество".

Поради размера и 39-милионното си население Полша се разглежда като надежден барометър за промените в Централна Европа. А сега нещата не изглеждат добре за западните анализатори.

"Управлението на близнаците" - полският президент Лех Качински и неговия брат близнак, премиерът Ярослав Качински - прави все по-ясно изразен завой надясно, сред патриотични лозунги, шовинистки изказвания и чистка на бивши комунисти - не само от постове във властта, но и от журналистическите и юридическите среди.

Лов на вещици

Около 700 хил. поляци трябва да декларират според закона за лустрацията, че не са сътрудничили "тайно и съзнателно" на политическата полиция по време на комунизма.

Изискването, което влезе в сила през март, нарушава принципа за "мирно скъсване" с комунистическото минало в полза на мирния демократичен преход.

Западните анализатори гледат на този "кръстоносен поход на Качински" като на лов на вещици, който смущава вече установената политическа сцена, превръща поляците в посмешище и пренебрегва нуждата от икономичеси реформи.

Както казва Игнасио Рамоне - автор и редактор на френския политически месечник "Монд дипломатик": "Антикомунистическите чистки и опити аз ново налагане на авторитарен морален ред в Полша, а донякъде и в Украйна, Литва и други страни от бившия Източен блок, крият обезпокоителна носталгия по времето на крещящ расизъм отпреди Втората световна война".

Оттеглянето на висши чиновници

Все по-спорната политика на Полша поизчерпа редиците на правителствените и държавни служители. За изминалите 18 месеца в страната се смениха двама премиери, двама външни министри, двама министри на отбраната и четирима финансови министри.

В Чехия пък по-голямата част от миналата година премина в оформяне на правителството. Икономическата обстановка внесе значително успокоение: безработицата спада, а инфлацията изглежда под контрол.

Правителството в съседна Словакия (някога част от Чехословакия) става все по-популистко и националистическо след създаването на коалиция между лявото крило и партията на крайните националисти.

Бедност и корупция

Министър-председателят Ференц Дюрчани, който оглавява Унгарската социалистическа партия, бе обвинен в лъжа за състоянието на националната икономика и сега настоява за реформи. Помага му фактът, че основната националистическа опозиционна партия ФИДЕС е слаба, разкъсвана от противоречия и не предлага приемлива икономическа алтернатива.

Най-новата "добавка" към ЕС - България и Румъния - се присъедини с нееднозначно възприемания товар, съчетаващ бедност, национализъм и корупция.

Българската коалиция "Атака" и румънската "Велика Румъния" се отнасят агресивно към всяко национално или религиозно малцинство, както и към ЕС и САЩ, коментира един западен анализатор.