В сяка година над 50 българчета се самоубиват, а през 2007 г. броят им е бил 53, пише в. "Монитор".
България заема едно от първите места в Европа по брой самоубийства сред децата и юношите, алармират психолози, работещи по проекта "Училище без насилие".
Данните са на Световната здравна организация и от последното изследване на тормоза върху деца, проведено в страната.
В преобладаващата си част самоубийствата са следствие на системен тормоз. Той е най-тежката форма за упражняване на натиск върху децата - когато върху едно и също дете е оказвано въздействие поне веднъж седмично.
Още по-притеснително е, че според данните по света средно около 14-15% от юношите и децата са подложени на тормоз, докато у нас този процент надхвърля 20%.
Големият проблем е, че в при тормоза и потърпевшите, и насилниците са жертви. От изследвания става ясно, че в един клас жертвите са 4-5 деца, а насилниците са 2-3.
Психологическият портрет на двата типа е много близък. Това са деца, които нямат необходимите социални умения, не знаят как са се справят, не знаят как да покажат себе си - едните го правят с насилие, другите са затворени, свити, затова едните в живота стават "задръстени", а другите - престъпници.
Данните в света показват, че 60% от децата, които в училище са тормозели други деца, след това имат проблеми с правосъдието.
Най-лошото е, че в България първата реакция е на насилието да се отговори с насилие, пише "Монитор".
Според последните проучвания една трета от българските семейства действат агресивно, затова деца и юношите са научени на агресия в семейството. Те отиват на училище с такива модели. Училището обаче не успява да ги промени, подчертават психолозите.
Само преди седмица в елитно столично училище се разигра смразяваща история. Момиче от 8-и клас със синини по врата се оплаква на училищния психолог, че съученик се е опитал да я удуши. Виновникът казва, че я е душил, защото "не намерил нож". Оказва се, че в междучасието той наистина търсил нож. След дълги разговори станава ясно, че жертвата и нейна приятелка в продължение на месеци са се гаврили по всевъзможни начини с момчето. И понеже той не знае към кого да се обърне и какво да направи, от жертва става насилник.
Сега сред юношите на мода е кибертормозът, който се изразява в пускане на есемеси, в чата или в електронната поща на филмчета, на които жертвите са в компрометиращи ги ситуации.
Проектът "Училище без насилие"
Ако обществото не се намеси, картината ще стане още по-ужасна, казва пред "Монитор" социалният психолог Иван Игов, програмен директор "Училище без насилие".
Игов, твърди, че има много фактори агресията при юношите да придобие крайни форми. "Причините са много, но на първо място трябва да се каже, че обществото не създава модели за справяне.
На второ място, нормално е, че в рамките на прехода напрежението между хората и вътре в семейството нараства. Улицата и училището също демонстрират такива модели за справяне. В този смисъл това е и втората причина - в обществото като цяло агресията прогресивно нараства.
И на трето място липсва какъвто и да било контрол върху разпространението на филми, компютърни игри, които демонстрират насилие във висока степен."
В училищата, в които се работи по проекта "Училище без насилие", децата сами казват какво не искат да им се случва във и извън училище. Те създават правилата за ненасилие като "не обиждай", "не удряй", "не нападай" и ги изпълняват.
Втората стъпка е включването на възрастните - учителите и родителите, които дават дежурства, следят за реда в сградата и на двора на учебното заведение.
Проектът е създаден с подкрепата на УНИЦЕФ с участието на експерти и Министерството на образованието. Създаден е горещ телефон за деца, претърпели някаква форма на насилие (0800 19 100). Целта е училището да създава модели за поведение, за здравно възпитание и образование, за кариерно развитие.
Черна статистика
Според последните данни на международно изследване за тормоза в страните от ЕС годишно от насилие умират 1300 деца, като в това число са включени и убийства. В преобладаващата си част самоубийствата също са следствие от системен тормоз.
По данни на Световната здравна организация в юношеската възраст чувствителността се изостря до такава степен, че ако възрастните не намерят правилния подход и ако не се намесят, процесът може да вземе застрашителни размери, коментират психолози.
криза, която тихо расте" />
