Приказките не са 1001, а 282, установила авторката, като отделила всички по-късно прибавени истории. Тя се придържала изключително към сирийския оригинал, но се ръководела и от изследванията на иракския проф. Мухсин Махди от Харвард.
Сред отпадналите 719 истории са "Аладин и вълшебната лампа", "Синдбад Мореплавателя" и "Али Баба и 40-те разбойници".
Според експертите "обогатеният" вариант се дължи на факта, че по времето, когато е разпространяван сборникът, Европа била обхваната от страст по Изтока.
Светските салони били пълни с мавритански килимчета и възглавнички. Стаите се декорирали така, че да напомнят султански дворец.
Художниците рисували хареми с полуоблечени робини във фриволни пози. Тогава Гьоте написва своя "Западно-източен диван", а Моцарт - операта "Отвличане от сарая".
Първият превод на "1001 нощ" е направен през 1704 г. от френския ориенталист Антоан Галан. Успехът бил невероятен. До 1709 г. били издадени шест тома, а след това още четири, последният от които - след смъртта на Галан.
Изтокът се оказал царство на чувствата, където жената, въплъщение на тръпнещата чувственост, владеела до съвършенство изкуството на любовта.
Западът с удоволствие се оставил да бъде увлечен от света на фантазиите, където няма табута.
Антоан Галан е прибавил към оригиналните 282 истории всички останали заради невероятния им успех и така се получил "продукт", представящ Изтока през очите на Запада, смята От.
И тази представа е била съхранена почти 300 години...
