И зхвърлете телешкото от масата, намалете хляба, наблегнете на портокалите - влизаме в Европейския съюз." Това, разбира се, не е диета, а шега.
Но в оставащите единадесет седмици до присъединяването на България към ЕС ще чувате немалко подобни съвети. Митът за повишаването на цените след членството в съюза е почти толкова устойчив, колкото този за това, че българинът е много работлив.
Както показва опитът от страните, присъединили се към ЕС през 2004 г., цените на стоките и услугите почти не се промениха с изключение на някои стокови групи.
Масовите психози за 20-30% скок се оказаха, меко казано, преувеличени. Според изследване на чешката централна банка промените в данъците, свързани с членството в ЕС, е добавило 0.1% към годишната инфлация, а още толкова е било добавено от въвеждането на общата селскостопанска политика.
Всъщност за повишаването на цените допринесоха основно психологически фактори. Няколко дни преди 1 май 2004 г. полски колега сподели, че "все едно Полша не влиза ЕС, а във Варшавския договор". Причината бяха извилите се опашки пред супермаркетите за захар и мляко, което беше накарало търговците да въведат лимити за покупка поради изчерпване на стоковите запаси. Пазарната истерия започна горе-долу месец преди присъединяването на осемте централно- и източноевропейски страни към ЕС. След няколко месеца повечето цени се върнаха към нормалните си нива.
Почти със сигурност може да се прогнозира, че нещо подобно ще се случи и в България - и към тъгата за края на домашната ракия може да се добавят и опашки за захар, примерно.
Българските макроикономисти не само не очакват инфлацията да се покачи, но дори прогнозират спад.
"Няма фундаментални фактори, които да ме карат да очаквам повишение на цените поради членството в ЕС", коментира програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.
Изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Красен Станчев допуска, че е възможно търговците да тестват готовността на потребителите да плащат по-високи цени от датата на членство, но според него пазарът ще ги накара да свалят цените отново.
Очакванията на независими икономисти, обединени от "Индъстри уоч" в осреднена обща прогноза и тези на Министерството на финансите (МФ), са близки - съответно 4.5% и 4% средногодишна инфлация за 2007. За 2008 - 2009 г. МФ прогнозира годишна инфлация от 3%, т.е. малко над средните европейски нива (около 2.5%).
За сравнение, средната инфлация за 2004 г. бе 6.2%, за 2005 г. - 5%, а очакваната инфлация за тази година е около 6.5%. Основните рискове са свързани с две неизвестни - цените на петрола и природните бедствия. През миналата година например основният фактор за сравнително високия ръст на инфлацията се оказаха наводненията заради повредената реколта.
След присъединяването към ЕС има няколко фактора, които ще влияят върху
нивото на цените
Първият и основен за поскъпването в новите членки на ЕС беше уеднаквяването на данъци. Например акцизите трябва да достигнат минималните европейски изисквания и съответно алкохол и цигари поскъпват.
Специфично за България е въвеждането на акциз върху електричеството и въглищата. Другият данъчен фактор, който доведе до поскъпване през 2004 г. при десетте, беше изравняването на ставките по ДДС, тъй като някои стоки и много услуги бяха освободени от плащането му. Това не важи за България с изключение може би на адвокатските услуги.
Вторият основен фактор е въвеждането на общата митническа тарифа на ЕС. Според данни на Агенция "Митници" средните мита при вноса на стоки от трети страни, т.е. извън ЕС, ще спаднат от 11.55% на 6.5% - при промишлените - от 8.67% на 3.7%, а при селскостопанските - от 22.89% на 16.5%.
Анализът стока по стока е сложен, тъй като комбинираната номенклатура на ЕС съдържа над 10 хил. тарифни линии. Въпреки това при около 30 промишлени стоки митата ще отбележат ръст - например при някои алуминиеви продукти, както и при автобуси и камиони, произведени извън страните на ЕС.
При селскостопанските стоки се очаква нарастване например на тарифите за портокаловите сокове. Разбира се, нивата на митата нямат директно отражение върху цените - дори те да спаднат, не е сигурно, че търговците ще понижат цените на продаваните от тях стоки.
В Естония тарифният фактор беше шоков, тъй като страната имаше абсолютно либерализирана търговия и това доведе до ръст на цените на захарта например със 100%. В Чехия обаче с падането на 30% мито за френските вина те толкова поевтиняха, че местното ябълково вино почти изчезна от рафтовете на магазините.
Отварянето на западния пазар за селскостопанска продукция увеличи износа и доведе до ръст на цените на вътрешния пазар. В България този ефект ще бъде ограничен поради забраната за износ на пилешко и свинско месо, но лицензираните мандри може да увеличат износа на млечни продукти, което да повлияе на цените.
Специално за България ще бъде доста интересно да се наблюдава дали евентуалният по-строг митнически контрол няма да доведе до нарастване на цените на масово контрабандираните стоки.
Налагането на минимални изкупни цени според правилата на общата селскостопанска политика (ОСП) е третият основен фактор, който влияе върху цените. Пряк резултат от това беше поскъпването на млякото в новите страни, членки на ЕС, но въпреки това отражението на ОСП беше по-ниско от очакваното, тъй като голяма част от цените на земеделската продукция вече беше достигнала средноевропейското.
Цената да бъдем в развития свят
също ще трябва да бъде понесена. Голяма част от международните компании третират България като развиващ се пазар, но присъединяването към ЕС автоматично изстрелва страната в развития - поне в графите на директорите продажби.
За това вече сигнализираха от "Майкрософт". Директорът на компанията за България Теодор Милев в няколко интервюта потвърди, че софтуерните пакети ще поскъпнат.
Подобни намеци правят и вносителите на автомобили. В същото време обаче големите западни вериги, отново привлечени от новия статус на България, най-вероятно ще навлязат по-сериозно в България и това ще доведе до по-конкурентни цени.
В осемте централно- и източноевропейски страни фактор за нарастване на цените се оказаха и пазарските набези от съседните държави. Германците, които пазаруваха във Вроцлав, преди Полша да се присъедини към съюза, спестяваха над 50% от сметките си след връщането ДДС.
За България обаче това едва ли ще бъде валидно, тъй като гръцките купувачи започват да се отдръпват от магазините в крайграничните градове заради постепенното изравняване на цените. Един от неприятните ефекти на присъединяването ще е, че и българите няма да могат да си връщат ДДС-то за покупки в Гърция.
Въпреки това в по-дългосрочен план увеличаването на туристите, особено след очакваното навлизане на нискобюджетни компании, може да доведе до увеличаване на цените на някои услуги в ресторанти, хотели и т.н.
Персоналната инфлация
Ако половината българи ядат свинско, а другата половина - зеле, статистиката отчита, че средният българин яде свинско със зеле. Този стар виц много ясно илюстрира разликите между макроикономиката и микроикономиката.
Официалната инфлация показва осреднени макростойности, докато на ниво отделен човек поскъпването зависи от структурата на неговото лично потребление.
Например от началото на 2006 г. до септември индексът на потребителските цени се е качил с 2.5%, а индексът на малката кошница (която включва 100 жизнено необходими стоки и услуги) се е понижил с 1.8%. Това показва, че ако за средния българин цените са се повишили, за хората с най-ниски доходи цените тази година всъщност са паднали.
От прогнозите по отделните групи стоки и услуги през 2007 г. може да се предположи, че най-силно ще поскъпне животът на хора с по-ниски доходи, които харчат парите си основно за храна и подслон. По-достъпните цени за вносните стоки и услуги няма да се почувства толкова силно от тях, което е предвестник и на първите разочарования от ЕС.
Къде е България спрямо останалите страни от ЕС и Турция
Ценовите равнища в отделните членки на ЕС силно се различават. Сравнявайки ги със стандарта на живот, може да се направи заключение, че между тях съществува пряка връзка.
В държавите, в които цените надхвърлят средните за ЕС, доходите също са над средните. Практиката показва, че поскъпването в по-бедните страни от ЕС не е шоково, а постепенно в продължение на много години.
Например цените в Португалия, Испания и Гърция все още са много по-ниски от тези в Дания, Финландия и Швеция.
Проследяването на динамиката на цените в по-бедните държави от ЕС показва, че те растат толкова по-бързо, колкото по-бързо растат доходите.
Типичен пример за това е Гърция, където и двата показателя се увеличават бавно. От друга страна, Ирландия, която преди 25 години беше сред най-бедните страни в Европа, в момента е на второ място по доходи и съответно на второ място по ценови нива.
Данните на Евростат показват, че България изостава от ЕС доста повече по доходи. Цените в България са на ниво 43% от средното за ЕС - най-ниски в сравнение с 25-те страни в ЕС и Румъния.
В същото време, макар и също най-ниски, доходите на българите са едва 32% от средните за ЕС. Това несъответствие навежда на мисълта, че средните доходи в България би трябвало да растат по-бързо от инфлацията.
Важна подробност е, че цените на стоките в България са много по-близки до европейските (61% от средните в ЕС) от тези на услугите (31% от средните в ЕС, а услугите, свързани с развлечения и културен отдих - 24%).
Оттук може да се очаква, че в процеса на интегрирането на българската икономика към европейската услугите ще поскъпват много по-бързо от стоките, а най-силно ще поскъпнат забавленията.
В областта на комуникациите обаче вероятно ще има спад предвид това, че там България почти е стигнала средните нива за ЕС и е задминала богати страни като Великобритания, Дания, Швеция, Финландия.
(Виж прогнозата на "Капитал" как ще се променят цените в отделните групи стоки и услуги.)
