А ко изборите за евродепутати бяха днес, листата на БСП би получила 23% от гласовете на българските избиратели, а на ГЕРБ - 16%.
ДПС и Атака са с по 8%, НДСВ и СДС - с по 4%, а ДСБ е с 2%.
Това отчита национално представително изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено в периода 10 - 17 април.
Все още е рано да се говори за точен брой мандати на отделните политически сили, защото се очаква последните две места за Европарламента да се решат чрез преразпределяне на най-големия остатък.
В столицата ГЕРБ е първа политическа сила, а БСП е втора.
Позициите на ГЕРБ в национален план са най-силни сред хората на възраст между 30 и 40 години.
Най-сигурни, че ще дадат вота си, са възрастните хора, жителите на малките градове и на селата.
Най-мобилизирани са електоратите на БСП, на ДПС и на Атака.
Все още има потенциал за мобилизация на привържениците на НДСВ и на ГЕРБ.
25% от българите твърдят, че ще се възползват от правото си на преференциален избор, а 45% не знаят какво представлява този вот.
Най-много готови да се възползват от преференциалния избор има сред висшистите, жителите на столицата и на областните градове.
По една трета от избирателите на ГЕРБ, СДС и Атака са готови да упражнят правото си на преференциален вот, сочат резултатите от изследването.
Най-одобряваният политик през изминалият месец с 66% е президентът Георги Първанов.
Одобряват го точно две трети от българите и 93% от избирателите на БСП. Той се радва на висока популярност и сред привържениците на ДПС, НДСВ и ГЕРБ.
На второ място е Бойко Борисов с 61%, който досега държеше първото място.
От създаването на ГЕРБ до момента ежемесечно нараства одобрението за лидера му Цветан Цветанов (17%), като същевременно намаляват хората, които нямат впечатление от работата му.
Всички ръководители на парламентарни групи получават повече одобрение за работата си в сравнение с края на зимата.
Най-одобрявани са лидерите на ВМРО Красимир Каракачанов (22%) и на СДС Петър Стоянов (21%), следвани от председателя на парламентарната група на "Коалиция за България" Михаил Миков с 19% и лидера на "Атака" Волен Сидеров с 18%.
33% одобряват и работата на министър-председателя Сергей Станишев.
Като цяло подкрепата към кабинета на Станишев обаче е 25%.
Министрите, които се радват на най-високо обществено одобрение през април са: Стефан Данаилов - одобряван от 57% от интервюираните, Даниел Вълчев - 37%, Ивайло Калфин - 36%, Румен Петков - 28% и Пламен Орешарски - 25%.
Най-сериозният обрат в масовите обществени настроения през април е изразителният ръст (с 15%), на дела на хората, според които кабинетът ще изкара пълния си мандат.
Началото на пролетта бележи края на "революционните" настроения към кабинета. Затихването на публичните протести, липсата на крупни скандали с участието на членове на кабинета и предстоящите избори за евродепутати работят за по-добрия имидж на правителството, коментираха от НЦИОМ.
В средата на април 2007 едва 17% вярват, че е възможна такава дестабилизация на правителството, която да му попречи да изкара пълния си мандат. 60% от интервюираните очакват кабинетът на Станишев да управлява още 2 години.Стабилността на кабинета днес е точно такава, каквато беше в навечерието на приемането на България в ЕС през декември 2006.
В общественото съзнание НДСВ и СДС са политическите сили, направили най-много за приемането на България в ЕС. Така мислят съответно 21% и 20% от интервюираните. На трето място със 17% е БСП.
Най-често посочвани като допринесли за приемането ни в ЕС са Меглена Кунева (15%), Симеон Сакскобургготски (11%), Георги Първанов (10%), Надежда Михайлова (7%) и Соломон Паси (7%). Следват Иван Костов (6%) и Петър Стоянов (5%).
Безспорният принос на Меглена Кунева към евроинтеграцията на България се признава от симпатизантите на всички партии. Според младите българи (на възраст под 30 г.) с най-голям принос за еврокаузата са Меглена Кунева и Надежда Михайлова. На същото мнение са и високообразованите респонденти. Десните симпатизанти по-често споменават имената на Иван Костов и Петър Стоянов.
Половината от българите не са в състояние да посочат нито партии, нито политици, които са имали решаващ принос за приемането на България в ЕС. Този факт подсказва, че дори признати, заслугите от миналото няма да са основен фактор в мотивацията на избирателите за предстоящите избори за евродепутати.
През последния месец НЦИОМ регистрира спад в дела на твърдо решилите да участват в предстоящите избори. Косвен индикатор за това е намаляването на хората, които твърдят, че предстоящите избори са важни лично за тях.
Очакваната активност не надхвърля 35%.
Най-често декларират, че изборите са важни лично за тях, хората със стандарт над средния и симпатизантите на управляващата коалиция - БСП, ДПС, НДСВ.
Симпатизантите на НДСВ в най-голяма степен мислят, че предстоящите избори са важни лично за тях. Същото се отнася и за симпатизантите на СДС.
Този път кампанията на НДСВ не само не изостава, но ако съдим по растящия дял на електорална подкрепа за тях, жълтите се оказват в изпреварваща позиция, отбелязват от НЦИОМ.
