"Боговете" е пиеса, чийто ръкопис се задържа най-дълго време по моите лавици и чекмеджета, казва той. - Намирах го от време на време, изтупвах го от прахта, прочитах го, казвах си, от това може да излезе нещо, поправях, преправях и все не се решавах да го предложа на някой театър.
Подобни размисли често ме спохождат, защото както е казал Микеланджело: "В съзнанието ми не се ражда мисъл, в която да не е изваяна смъртта". Един ден Павел Васев, директорът на Сатирата, ме попита, нямам ли нещо ново...
Имах - добре забравеното старо. И този път се осмелих да кажа "Да"... Театроведите и ръководството на театъра неблагоразумно се съгласиха "Боговете" да се появят на сцената на Сатирата...
Действащите лица са някои от безсмъртните олимпийски богове, един полубог и един простосмъртен. Някой ме попита дали зрителите си спомнят древногръцката митология. Но аз не се наемам да ги питам предварително, защото това може и да ги обиди."
На античния Олимп сред безсмъртните попада обикновен гражданин. Той се сприятелява с единствения вършещ нещо полезно бог Хефес, който е женен за Афродита, а тя му изневерява с различни богове, но главно с Арес, който пък иска да отстрани Зевс и затова е навит всички богове да се откажат от безсмъртието.
Обикновеният гражданин успява да убеди боговете, че за тях е къде-къде по-добре да станат смъртни, а той заема единствен - и самотен - мястото им като безсмъртен. Следват абсурдни и весели перипетии - какво правят боговете вече като обикновени смъртни хора...
В ролите на другите богове са Васил Попов (Посейдон), Арес (Антон Радичев), Афродита (Нона Йотова), Хера (Елена Начева-Лафазанова и Цветомира Христова), Хефест ( Николай Урумов). Ролята на Човека изпълняват Кръстю Лафазанов и Диян Мачев.
Режисьор на спектакъла е 33-годишният Гаро Ашикян, след като е работил в театрите в Смолян, Пазарджик, Стара Загора, Благоевград и в Малък градски театър "Зад канала".
За работата си с текста и трупата на театъра той казва: "Какво се случва, когато обикновено човешко същество попадне в причудливия свят на "собствените си божества"?
И какво се случва с "божеството", ненадейно попаднало на собственото си творение? Единият оплакващ смъртната си природа, а другият ? безсмъртната си съдба.
Георги Данаилов ни подсказва една възможна версия по въпроса за "изчезването" на античните богове... и има ли пръст човекът в тази загадъчна работа.
Текстът ни дава възможност за интерпретация на разнообразни, комични и иронични ситуации с парадоксална развръзка.
Жанрът предполага визуализацията, както и звуковата среда, да са активни участници в реализацията на представлението. Още един шеговит поглед към античността, а тя винаги е "модерна".
