"Изтичането на мозъци", предимно висококвалифицирани млади хора, вече е голям проблем за някои от новите държави в ЕС, сочи доклад на неправителствената организация ECAS (European Citizen Action Service).
Според данните в него, цитирани от EUObserver.com, между 3 и 5% от хората в младежка възраст, които са завършили трето образователно ниво (колеж, университет, вкл. следдипломни квалификации), напускат страните си, защото в чужбина ще получават по-високи заплати.
Статистиката показва, че в Полша и Унгария например на тази тенденция се поддават предимно мъжете и младите от 18 до 34 години.
Полша, която е най-голяма от новите еврочленки, има най-много сънародници зад граница. Поляците са най-многобройната работна ръка от Източна Европа във Великобритания (98 235, или 56%), в Ирландия (40 000) и Швеция (60%).
В Германия, където има седемгодишен преходен период преди отварянето на границата за работна ръка, полските сезонни работници към първата половина на 2004-та са били 216 575, а още почти 20 000 са сключили трудови договори.
Според доклада обаче данните за движението на хора в рамките на ЕС за миналата година показват, че опасенията на старите членки от работната ръка на новоприетите са били неоправдани.
Специално в Обединеното кралство, Ирландия и Швеция, които не налагат ограничения, пришълците от Централна и Източна Европа идват временно, не водят семействата си и се наемат да вършат работа, която други отказват, се отбелязва в текста на ECAS.
Във Варшава например обучават полски зъболекари за работа във Великобритания, където изпитват недостиг от стоматолози.
Все пак в споменатите три държави броят на имигрантите е по-голям, отколкото се смяташе преди разширяването.
Британците отчитат 175 000 новодошли на трудовия пазар, което е много над предварителните очаквания на властите за 5000 до 10 000 души.
В Ирландия броят им е 85 000, което не е малко число на фона на общия брой на жителите - 4 млн.
В Швеция, която единствена предоставя еднакъв достъп до осигурителната си система, има 79% увеличение на молбите за пребиваване.
Неправителствената организация обаче настоява, че тези работници запълват пазарни ниши и ограничителните мерки в останалите 12 от досегашните 15 страни членки са неоправдани.
