Според икономиста политиците са виновни за неосъществените структурни реформи и приватизацията. "Всичко това, разбира се, е свързано с корупцията. Този проблем не е решен. Ако бяха използвани преимуществата на стабилността, която дава въвеждането на валутния борд, икономиката щеше да отбележи значителен напредък и много реформи щяха да бъдат по-лесно осъществими", коментира още проф. Стив Ханке.
Въпреки покачването на еврото, доларът ще остане водещата валута в световен план, прогнозира в интервюто Стив Ханке: "Доларът е основната световна валута. Повишаването на стойността на еврото спрямо долара го прави много по-атрактивно. Поевтиняването на долара спрямо еврото позволява на единната европейска валута "да разпери крила в международен план повече, отколкото това бе възможно преди половин година", коментира още икономистът. Той обаче подчерта, че остава една валута, която доминира в международната търговия - доларът, и той ще продължи да заема такава позиция.
Ето и пълният текст на интервюто:
- Доларът потъва с около 30% спрямо еврото за 2003-та. Големите колебания в стойността на валутата повишават нестабилността в световната икономика. Застрашават международната търговия и инвестиции. Не се ли получава в света двоен валутен стандарт, обвързан с долара и с еврото? Какви са перспективите?
- Доларът е основната световна валута. Повишаването на стойността на еврото спрямо долара прави европейската валута по-атрактивна и я прави много по-разпространена от преди, защото централните банки в повечето държави започват да се запасяват с евро. Поевтиняването на долара позволява на еврото "да разпери крила" в международен план повече, отколкото това бе възможно преди шест месеца.
Остава обаче една валута, която доминира в международната търговия - доларът. Той запази тази позиция. Не трябва да се забравя, че в 90% от обемните сделки участва доларът. Ето защо неговата роля е толкова доминираща. Мястото на еврото изглежда така - то не е най-голямата регионална валута, но ще стане по-предпочитано от преди заради това покачване през последните дни.
- Смятате ли за реалистично предложението на нобеловия лауреат за икономика Робърт Мъндел да бъде създадена нова валута, която да обслужва големите международни разплащания?
- Като цяло смятам, че се движим към нещо подобно на това, което предлага Мъндел. Той предсказа еволюция на валутите. След три години например светът ще има четири основни валути, а аз смятам, че дори и тогава доларът ще остане най-влиятелната валута. Другата очевидно ще бъде еврото. Вероятно ще се появи и някаква азиатска валута, още не знаем каква.
Предположението на Мъндел, че след 20 години световната икономика ще оперира с много по-малък брой валути, отколкото сега, е напълно правдоподобно.
- Когато една валута се обезцени с 25% за една година, а годишният растеж на икономиката е над 8%, няма ли нещо сбъркано?
- Не, защото валутите, еврото и доларът, свободно променят стойността си една спрямо друга, а точно сега САЩ внасят много повече стоки и услуги от чужбина, отколкото чужденците купуват от самите Щати. Така се получава потенциален излишък от долари в обръщение и при един свободен пазар доларът логично поевтинява спрямо еврото.
- Постигнат ли е сега икономически просперитет чрез девалвация в САЩ?
- Девалвацията е игра за глупаци, според мен... Смятам, че най-желателни за икономическия растеж са стабилните валутни курсове.
- Кои са недостатъците на слабия долар?
- Недостатъците са свързани с очакванията на хората курсът на долара да продължи да пада. За последните над 25 работни дни доларът достигна рекордно ниски стойности спрямо еврото. Това, естествено, доведе до покачване на цените на всичко, тъй като те са в долари, а това е пагубно.
Като добавка към това, ако очакванията продължат да са за падане на курса на долара, чужденците ще настояват за по-високи лихвени проценти, които да бъдат компенсация за намалената покупателност на долара. Ако това стане, лихвените проценти ще се повишат.
- Кои са причините за този спад в цената на долара? Според анализаторите слабостта на долара се дължи на двойния дефицит на САЩ. Къде всъщност е проблемът? В търговския дефицит или в унищожителните данъци, както твърди Ричард Ран?
- Основната причина е в баланса на плащанията. Когато се съберат всички плюсове и минуси, свързани с него, за миналата година например, се получава капиталов дефицит в баланса на плащанията. Това означава, че нараства присъствието на американския долар във валутния обмен, което води до срив на долара.
- Къде според вас е прагът на поносимост при падането на стойността на долара?
- Трудно е да се предскаже кога доларът ще спре да поевтинява, защото в момента администрацията на американския президент не изглежда заинтересована да поддържа цената на долара висока. Мисля, че ще разберем, че тази граница е прекрачена, ако лихвените проценти в САЩ започнат да се повишават. Защото чуждестранните участници в пазара ще започнат да искат по-високи лихвени проценти, които да ги компенсират за очакваните загуби от намаляването на стойността на долара.
- Преди няколко години създадохте манифест за пазарната икономика на България. Бихте ли добавили нещо към него с днешна дата?
- Не. Смятам, че той е достатъчно изчерпателен, от гледна точка на това, че не е направено нищо, за да се спазят препоръките в него, предстои още много работа.
- Често повтаряте, че на българското правителство е необходима силна икономическа стратегия. Какви са грешките на сегашното правителство?
- Основната грешка се повтаря от въвеждането на валутния борд в България през 1997-ма досега. Бордът даде на България икономическа стабилност и се превърна в триъгълен камък. Но никое от българските правителства не се възползва от стабилността, за да осъществи обмислени и дългосрочни структурни реформи. За държава като България стратегията за икономическо развитие трябва да гледа напред с поне пет до десет години. Въпросът е какво е направено от 1997-ма насам, за да се променят нещата радикално, към по-добро.
Според мен са изпуснати много възможности. Това е основната грешка, основните възможности са посочени в манифеста за пазарната икономика в България. Например данъчната система в България така и не беше опростена. Не беше осъществена пенсионна реформа. Направени са някакви промени, но никоя от тях не е достатъчно осъществена.
- Повечето критики, отправени към България от международни експерти, са свързани със забавянето на структурни реформи и приватизацията на големите държавни предприятия. Допускате ли политически натиск върху българската икономика?
- За жалост, политиците са тези, които не осъществиха структурните реформи и приватизацията. Това трябваше да се направи преди години. Това ме връща към мисълта, че българските управляващи не само не са се вслушали в препоръките, които давам в моя манифест, но и не са направени дори толкова дребни неща като приключването на приватизацията и структурната реформа, които са съвсем нормални.
Всичко това, разбира се, е свързано с корупцията. Този проблем не е решен. Ако бяха използвани преимуществата на стабилността, която дава въвеждането на валутния борд, икономиката щеше да отбележи значителен напредък и много реформи щяха да бъдат по-лесно осъществими. Много по-лесно е реформите да се осъществяват на фона на общ стабилитет.
В макроикономиката проблемът винаги се е състоял в това, че възможностите за истински структурни реформи, прозрачност на приватизацията и опростяване на данъчната система бяха пропуснати. В българската икономика не е имало голям взрив от времето на въвеждането на валутния борд насам. Само по себе си въвеждането на валутния борд беше голям взрив, но той не беше последван от нищо.
