З аплатите в България са не само на последно място в ЕС, но са дори по-ниски, отколкото в Шри Ланка, Индонезия и Русия и сравними с Египет, Мексико и някои райони на Източен Китай и Украйна, показва проучване на Just-Style.com.
Електронното издание за бизнес информация прави анализ на възможностите за развитие на текстилната индустрия у нас и стига до извода, че страната има редица предимства, но и много недостатъци.
Като положителни страни се изтъква ниската цена на работната ръка, географското положение и европейското отношение към бизнеса.
Сред недостатъците се изброяват изтичането на квалифицирана работна ръка на Запад, изключително ниската производителност на труда (38% от средната за ЕС), въвеждането на нови правителствени регулаторни изисквания, които могат да доведат до закриване на много предприятия.
В крайна сметка текстилната индустрия в България е на ръба, тъй като от една страна съществува сива икономика и вредни бизнес практики, но от друга, държавата е членка на ЕС, има ниски трудови разходи и може все още да привлече чужди инвестиции в този бранш.
Междувременно "Дойчланд радио" (DRadio.de) излъчи репортаж от Симоне Бьокер за стачката в шивашката фирма "Пирин текс", за който съобщава Българската редакция на радио "Дойче веле".
В Гоце Делчев 1600 работници в цеха на германския инвеститор "Ролман" протестираха три седмици наред за по-високи заплати, защото 150 евро на месец не са достатъчни.
Една от шивачките разказва, че "Ролман" плаща само по 150 евро на месец и определя това като позор за един германски работодател.
Според нея е недопустимо, че той твърдо отказвал да увеличи заплатите с 50 евро, при положение че всяка от 1600-те работнички произвежда печалба от 500 евро в минута.
Бертрам Ролман дълго време отказваше да приеме исканите увеличения. Едно покачване на разходите в размер 30% щеше да е твърде много за германския предприемач, който трябва да се конкурира с други дъмпингови надници на световния текстилен пазар, както самият той казва:
"Несъмнено трябва да се случи нещо с надниците, но не с такова темпо. Човек не може да увеличи заплатите с 20%, когато икономиката отчита едва 6% растеж. В противен случай икономическият подем бързо ще приключи.".
Ролман дълго време се надяваше да получи подкрепа от Българо-германската търговска индустриална камара с аргумента, че инвеститорите ще се оттеглят, ако заплатите се увеличат така драстично, продължава "Дойчланд радио".
Стачката в Гоце Делчев не е единствената през последните месеци. Лекари, шофьори на автобуси, миньори, медицински сестри и учители стачкуваха за увеличение на заплатите.
Макар българската икономика да отбелязва забележителен растеж от 6%, за голяма част от населението това остава незабелязано, смята авторката на репортажа.
За много от българите остава само една алтернатива - да си търсят работа в чужбина. Над 1 млн. вече са напуснали страната по тази причина.
Все пак стачката в Гоце Делчев постигна частичен успех. След дълги преговори работниците от "Пирин текс" успяха да договорят компромис с ръководството на фирмата - увеличение на заплатите с 40 евро.
Както една от работничките сподели, това са обаче само капки в морето, заключава германското радио.
Ниските заплати - но на българските народни представители, - се коментират и в хърватския в. "Ютарни лист" (Jutarnji.hr).
Сред най-добре платените парламентаристи из съседните на страната държави в преход са нейните собствени депутати. Средната брутна заплата на хърватския парламентарист е около 3000-3500 евро - малко по-ниска от възнаграждението на негов словенски колега (3500-6000 евро).
Унгарските, румънските и българските депутати обаче могат само да завиждат на заплатите на хърватските парламентаристи, пише вестникът в анализ за заплатите и привилегиите на депутатите в ЕС.
