Постановката е част от програмата "Бенефис", с която театърът, който никога не е имал проблеми да продаде всички билети, празнува този сезон своята 50-годишнина.
"Обичам да се смея, казва в интервю актьорът преди година, когато беше честван 50-годишният му юбилей на сцената. - Усмивката често стои на лицето ми, но тя не винаги е отговор на вътрешното ми състояние. Като всеки човек си имам проблеми - лични, обществени, всякакви.
В професията съм призван да бъда комедиант, да нося усмивка на хората и се опитвам да изпълнявам този завет. Самият аз не искам хората да ме съжаляват или да усещат тъга, или да изпитват моята трудност.
Преди години издадох една биографична книга под заглавието - "Я колко мъка". Първо мислех да я нарека - "Ей, колко е смешно!". Замислих се, разказвайки за всички перипетии, които съм преминал, изпълнени с много мъка...".
Георги Данаилов е нарекъл "Боговете" трагедия, шегувайки се за пореден път с всичко и главно със себе си.
Повод за написването е есето "Има ли смисъл да бъдем безсмъртни?", което писателят е публикувал преди близо 40 години във в. "Поглед". Позицията на Георги Данаилов е, че безсмъртието е състояние, което би донесло само неприятности на хората.
Подобни размисли често ме спохождат, защото както е казал Микеланджело: "В съзнанието ми не се ражда мисъл, в която да не е изваяна смъртта". Един ден Павел Васев, директорът на Сатирата, ме попита, нямам ли нещо ново...
Имах - добре забравеното старо. И този път се осмелих да кажа "Да"... Театроведите и ръководството на театъра неблагоразумно се съгласиха "Боговете" да се появят на сцената на Сатирата...
Действащите лица са някои от безсмъртните олимпийски богове, един полубог и един простосмъртен. Някой ме попита дали зрителите си спомнят древногръцката митология. Но аз не се наемам да ги питам предварително, защото това може и да ги обиди."
На античния Олимп сред безсмъртните попада обикновен гражданин. Той се сприятелява с единствения вършещ нещо полезно бог Хефес, който е женен за Афродита, а тя му изневерява с различни богове, но главно с Арес, който пък иска да отстрани Зевс и затова е навит всички богове да се откажат от безсмъртието.
Обикновеният гражданин успява да убеди боговете, че за тях е къде-къде по-добре да станат смъртни, а той заема единствен - и самотен - мястото им като безсмъртен. Следват абсурдни и весели перипетии - какво правят боговете вече като обикновени смъртни хора...
В ролите на другите богове са Васил Попов (Посейдон), Арес (Антон Радичев), Афродита (Нона Йотова), Хера (Елена Начева-Лафазанова и Цветомира Христова), Хефест ( Николай Урумов). Ролята на Човека изпълняват Кръстю Лафазанов и Диян Мачев.
Режисьор на спектакъла е 33-годишният Гаро Ашикян, след като е работил в театрите в Смолян, Пазарджик, Стара Загора, Благоевград и в Малък градски театър "Зад канала".
За работата си с текста и трупата на театъра той казва: "Какво се случва, когато обикновено човешко същество попадне в причудливия свят на "собствените си божества"?
И какво се случва с "божеството", ненадейно попаднало на собственото си творение? Единият оплакващ смъртната си природа, а другият ? безсмъртната си съдба.
Георги Данаилов ни подсказва една възможна версия по въпроса за "изчезването" на античните богове... и има ли пръст човекът в тази загадъчна работа.
Текстът ни дава възможност за интерпретация на разнообразни, комични и иронични ситуации с парадоксална развръзка.
Жанрът предполага визуализацията, както и звуковата среда, да са активни участници в реализацията на представлението. Още един шеговит поглед към античността, а тя винаги е "модерна".
