Любен Корнезов: Конституционният съд взима политически решения

"На 3 октомври изтича мандатът на четири съдии от КС. Президентът ще трябва да назначи двама, парламентът да избере един и от съдебната власт - един. Дано всички да бъдем достатъчно зрели, за да изпратим в КС не само много авторитетни български, доказали се юристи, но и действително безпристрастно да правораздават". Това заяви зам.-председателят на парламента Любен Корнезов в "Отзвук" по Ти Ви 7 (TV7.BG) пред Диляна Грозданова. Той ръководи и временната парламентарна комисия за промени в Конституцията.

Конституционният съд обяви за противоконституционен текста от Третата поправка на Конституцията, според който с 2/3 мнозинство депутатите могат да отзоват председателя на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Това действително предизвика една мини буря. Не, че не беше очаквано, защото опозицията си спомняме какво казваше. Много интересно, че като че ли и Брюксел не беше доволен от тази поправка. Уж поправката беше направена точно заради нашето приемане в Европейския съюз. Защо така се получи, г-н Корнезов?

- Първо, нека да не драматизираме решението на Конституционния съд. То няма нито да препъне пътя на България към ЕС, нито ще забави нашето приемане. Така че, нека достойно да дочакаме датата 1 януари и стандартът на живот в България да се вдигне както в европейския държави. Това решение не бива да се драматизира.

То всъщност е взето от седем съдии срещу четирима. Всъщност, в Конституционния съд има четирима професори съдии, изтъкнати български юристи. Те бяха против отмяната. Но, така или иначе, решението е взето. Бих искал тук да подчертая още един детайл. Само една малка част от третата поправка е променена, което безспорно е неприятно.

Малка, но съществена беше тази част.

- Всъщност текстът е, че не Народното събрание с 2/3 мнозинство отзовава, а с 2/3 предлага на президента да издаде указ за освобождаването на тримата големи и то само при определени условия - когато има извършено тежко нарушение от някой от тях, системно неизпълнение на задълженията или с действията и поведението си грубо руши престижа на съдебната власт. За мен това решение е политическо, а не юридическо.

Да, вие го казахте това. Защо?

- Аз познавам качествата на седемте съдии, които взеха решението, не ги подценявам, те не са слаби юристи. Но поне да бяха отворили конституцията на Германия, член 85 и да видят, че там министърът назначава съдиите и никой не е казал, че Германия не е демократична държава.

Защо Брюксел реагира толкова остро?

- Същият текст го има в конституцията на Латвия. Подобни текстове има в Словакия, Словения... Да изброявам ли в колко още европейски държави? И на никоя от тях не е казано, че са антидемократични и че законодателят, респективно изпълнителната власт се намесва. Тук се взе едно решение, но пак казвам - нека да не го драматизираме. Ние сме длъжни и ще се съобразим.

Как?

- Четвъртата поправка вече чука на вратата и на председателски съвет миналата седмица беше поставен въпросът кога ще бъде внесена тя, кога ще бъде сезиран парламентът. Защото ние много време говорим, а черно на бяло няма.

На 21 септември ще бъде депозирана в парламента Четвъртата поправка, за да се задейства тази процедура, защото тя е много тежка. Ние получаваме немалко критични бележки в продължение на много години относно дейността на съдебната система.

Тя е капсулирана доста.

- Пък и самите български граждани се оплакват, виждате какво става. Следователно, за да бъде тази капсулация поне отворена донякъде, трябва откритост, трябва обществен контрол върху съдебната система. Не, разбира се, обществото да каже как съдът да постановява решения. Но, както четем сега, не може един прокурор да има 1400 просрочени преписки и неизпълнени присъди и ние да търпим.

Затова се предвижда и сега се усъвършенства възможността прокуратурата, съдът, следствието да изнасят годишни доклади пред парламента. А знаете, че там всичко е публично, няма къде да се скриеш. Освен това взаимодействието между Висш съдебен съвет и министъра на правосъдието... сега министърът на правосъдието "виси във въздуха".

А сега вече има някакви сериозни правомощия.

- Няма държава в света, в която да няма министър и министерство на правосъдието. А ние го обезличихме. Предвиждаме също така един много тънък момент - инспекторатът да излезе от Министерство на правосъдието и действително да стане контролен орган относно движението на делата. Не как се решават. Защото виждаме сега главният прокурор чрез инспектората на прокуратурата... доста неща чрез медиите научаваме, какво се е случило.

Аз прочетох, че инспекторатът ще предлага на Висшия съдебен съвет да предприема някакви...

- Вижте, то и сега има инспекторат. Ние не бива да правим експерименти, защото България не бива да бъде територия на експериментите в Брюксел. Все пак, трябва да стъпим на нашите си традиции.

Това ми напомня да ви кажа, че вашият упрек е по-скоро към Брюксел, отколкото към тези от Конституционния съд, че и в Латвия и в Германия... Защото Конституционният съд се опира на...

- На какво? На нищо, на три страници мотиви.

Странни мотиви са тези. Все едно с това, че ще се сменят имената на както вие ги нарекохте, "тримата големи", изведнъж България става от република монархия и ще сменяме формата на държавно управление.

- Преди години търпеше Конституцията критика и от медиите за тази капсулация на съдебната власт и тази безотговорност на главния прокурор. Те казваха, че са безотговорни, никой нищо не може да им направи и т.н.

Една от причините беше именно това, да дадем възможност не само ВСС да се произнася по евентуални нарушения на тримата големи, но и Народното събрание без то да решава, а да предлага на президента. Президентът може да откаже. Решението на парламента с указ на президента подлежи на контрол от КС, НС само предлага. Сега изведнъж, явно по други съображения, това беше отменено.

Кажете в такъв случай оцветява ли се КС щом казвате, че сега е взел политическо решение. В същото време четирима съдии в КС са на друго мнение. Някои казват, ето и КС вече се оцветява.

- Може би знаете, че аз съм бивш конституционен съдия. Безспорно аз имам политически пристрастия и не ги крия.

Естествено, всеки човек има.

- Въпросът е, когато станеш конституционен съдия или съдия в съдебната система, прокурор, следовател, политическите си пристрастия да закачиш преди входа на съда. И когато разглеждаш делата, независимо от политическите си пристрастия, точно да спазваш закона безпристрастно.

Затова Темида е със завързани очи - да не вижда ляво и дясно, червено и синьо и т.н...

- В решенията на КС има политически оттенък и пристрастия. Ако си спомняте затова бяха и големите битки кой да бъде в КС. Сега на 3 октомври изтича мандатът на четири съдии от КС. Президентът ще трябва да назначи двама, парламентът да избере един и от съдебната власт - един.

Дано всички да бъдем достатъчно зрели, за да изпратим в КС не само много авторитетни български, доказали се юристи, но и действително безпристрастно да правораздават, а не да изхождат от това кой ги е сложил.

Нашият партиен другар, нали?

- Това е недопустимо, независимо от коя политическа позиция изхождат. Това бих желал - един безпристрастен КС, защитник на Конституцията. Някои конституционни съдии се изживяват като сенатори, Втора Камара. Това е недопустимо в България има еднокамарен, ако трябва сенатори да ставате, отидете някъде другаде.