"Колко американци или българи биха си представили преди 15 години, че през 2003-та България ще бъде един от най-близките съюзници на Америка в Европа, че български и американски войници ще служат заедно в Ирак и България ще има бързо развиваща се пазарна икономика?
Как стана тази промяна - от врагове през Студената война до нови съюзници в НАТО - и дали добрите икономически новини от България ще продължат?
България свали последния си комунистически диктатор през ноември 1989 г. В началото на 1990 г. бях поканен от българското правителство за съпредседател на българския проект за икономически преход. Събрахме група американски икономически, юридически и промишлени експерти и заедно с българските си колеги разработихме план за превръщането на България от комунистическа държава в демократична, капиталистическа страна със свободна пазарна икономика. Планът, който дори включваше предложение за конституция и съвременен търговски закон, бе представен на българския народ, правителството и парламента през октомври 1990 г.
За съжаление, извършени бяха недостатъчно икономически реформи, тъй като България страдаше от управлението на поредица слаби коалиционни правителства и преживя хаотична политическа ситуация в началото на 90-те. Т.нар. "реформирани социалисти" се върнаха на сцената през 1994 г., но това беше напълно корумпирана шайка, която оплячкоса страната и я остави с хиперинфлация. Втора българска революция имаше през 1997 г., която изведе на власт демократично правителство, ориентирано към свободната пазарна икономика.
Важна реформа бе извършена с въвеждането на валутен борд през 1997 г., който обвърза българската валута с германската марка (сега с еврото). Връщайки се отново в 1990 г., нашият екип за прехода препоръча България да въведе валутен борд. За съжаление, настъпи втори взрив на хиперинфлация и в крайна сметка политическите сили бяха убедени, че ние сме били прави.
Валутният борд се оказа почти безспорен успех и даде на България шест години валутна стабилност. Преди две и половина години бившият български цар Симеон Сакскобургготски (изгонен да живее в изгнание от комунистите като дете) се завърна и се кандидатира за премиер. Той бе избран и продължи до голяма степен програмата за икономически реформи на непосредствените си предшественици. Резултатът от това е икономика с годишен растеж около 5%. Въпреки добрите икономически новини обаче бившият цар претърпя поражение на местните избори миналия месец, вероятно поради прекомерните обещания колко бързо повечето хора ще получат по-добър стандарт на живот.
Въпреки продължаващите проблеми с корупцията, особено в съдебната система, в България има много основания за оптимизъм. Страната има блестящ и много способен млад финансов министър - Милен Велчев, който успява не само да балансира бюджета, но и започна да изплаща дълга на България. Правителството съвсем неотдавна въведе единен корпоративен данък от 19% (далеч по-нисък от американския от 35% и по-нисък в сравнение с повечето страни от ЕС), който ще насърчи много повече чужди и вътрешни инвестиции и в крайна сметка ще доведе до създаването на много нови високоплатени работни места.
Ние, американците, които бяхме икономически съветници в началото на прехода, сме били наивни да смятаме, че за българите няма да е трудно да приемат предлаганите от нас реформи.
България се превърна в силно корумпирано общество, подобно на другите страни, изстрадали комунизма. Макар повечето българи да разбираха, че комунизмът и социализмът не дадоха резултати, те не съзнаваха напълно, че за да успее едно капиталистическо общество, е необходимо то да има честни съдилища, които да защитават частната собственост, и хората трябва да изпълняват договорните си задължения.
Ние, чуждите съветници, наблегнахме върху приватизацията, данъчната и регулаторната реформа, свободните пазари, свободната търговия и здравите финанси. А би трябвало да поставим по-силно ударение върху върховенството на закона и значението на честността във всички бизнесотношения, за да може да има правилно функционираща икономика и гражданско общество.
Критичното количество икономически реформи и институции вече са факт, макар че има да се свърши още много. Първият мозъчен тръст на свободната икономика в България - Институтът за пазарна икономика (IME-bg.org), бе създаден през 1992 г. Най-новият политически институт е Българският съвет за капиталово формиране, чийто съпредседател е американец - Марк Блумфийлд, член на нашия първоначален екип за прехода.
България би трябвало да е процъфтяваща страна. Тя има богати селскостопански земи, природни ресурси, огромна природна красота, приятен климат и добре образовано и талантливо население. Можем да се обзаложим, че с влизането си в НАТО, с подготовката за членство в ЕС и продължаващите икономически реформи, България ще се развива още по-бързо и в крайна сметка ще реализира потенциала си на богато, свободно и гражданско общество."
