М етеоролозите предсказаха за тази година по-активен от обичайното сезон на ураганите.
Но няма начин да се разбере дали глобалното затопляне е причина за единичен природен феномен, какъвто е ураганът, или прави още по-мощни подобни бури, пише Дейвид Адам в "Гардиън".
От друга страна някои учени твърдят, че опустошителни урагани като Густав е по-вероятно да се формират в един по-затоплящ се свят, защото по-топлите морета пораждат по-мощни бури.
Темата предизвика разгорещен дебат, след като ураганът Катрина порази южните американски щати преди три години.
Глобалното затопляне беше и в основата на документалния филм на бившия американски вицепрезидент Ал Гор "Неудобната истина". Рекламните афиши за филма показваха торнадо, което излиза от комина на електроцентрала.
Ако не друго, то науката стана още по-объркана в годините след Катрина. Някои научни изследвания намекнаха, че в бъдеще бурите ще станат още по-силни на някои места, но на други - интензивността им ще намалее. Изводи, които и двете страни в дебата, използваха в подкрепа на твърденията си.
Миналата година доклад на Междуправителствената комисия по климатичните промени обяви, че е вероятно глобалното затопляне да направи бъдещите циклони по-интензивни. Проучвания на данните за ураганите показват, че тази тенденция вече е налице.
Една доста впечатляваща статия на професор Кери Иманюъл, професор по метеорология в Масачузетския технологичен институт, показа, че тропическите циклони в западната част на Тихия океан и в Атлантическия океан са станали по-мощни през последните 50 години.
Друго проучване заключи, че честотата на най-силните тропически циклони почти се е удвоила в глобален план от началото на 70-те години на миналия век.
Някои учени също установиха връзка между повишения брой на ураганите в северната част на Атлантическия океан и глобалното затопляне. Въпреки че през изминалия век броят на тропическите бури на година в целия свят е бил около 90, в северния Атлантически океан се забелязва ясно повишение.
От 1850 до 1990 г. средният брой на тропическите бури в северния Атлантик е бил около 10 годишно, в това число и 5 урагана. След 1995 г. тази средна норма от 10 тропически бури годишно се повиши.
В периода 1997-2006 г. средно там се формират вече 14 тропически бури, от които около осем се превръщат в ураган. В доклада на Междуправителствената комисия по климатичните промени пише, че е по-вероятно тази тенденция да се дължи на глобалното затопляне, отколкото на нещо друго.
Редица фактори обаче пречат да се направи категоричен извод в тази насока. Трудно е да се използват климатични модели, за да се симулират условията, които позволяват формирането на ураганите. Въпреки че температурата на морската повърхност е важна, има и други променливи величини, в това число и разликата между температурата на морската вода и въздуха, както и образуването на насрещни ветрове във високите нива на атмосферата, които пречат на бурите да се формират.
Освен това не е ясно по какъв начин могат да бъдат сравнявани достоверни исторически данни за силата на ураганите, след като активността на бурите в някои региони изглежда се повишава и намалява на естествени цикли в продължение на няколко десетилетия.
През декември 2006 г. експертна група от Световната метеорологична организация прави заключението, че "тази променлива величина затруднява откриването на каквато и да е дълготрайна тенденция в активността на тропическите циклони". А по въпроса дали климатичните промени влияят на тропическите циклони, същата група обяви, че не може да бъде направено категорично заключение.
Броят на убитите или ранените при урагани се повиши значително през последните няколко години. Това е резултат от факта, че все повече хора живеят и строят в райони, в които по-екстремните природни феномени са по-често срещано явление.
